Църквата на все по-известния Разбоишки манастир недалеч от София много наподобява на непристъпните храмове и манастири, издигнати по света. Скътана е по рида Тупаница в скалите на Комско-Кознишкия дял на Западна Стара планина и естествено поражда въпроса как е построена. В същото време храмът „Въведение
Богородично”, чието име носи и манастирският комплекс долу от църквата край река Нишава, наподобява на онези скални ниши в Източните Родопи, които незнайно как и кога са издълбани с непознати днес умения.

Църквата си има легенди, а малкото останали хора в граничното село Разбоище са убедени, че Богородица пази святото място. Като доказателство се разказват истории за огнени кълба и бяла светлина, която редовно обгръща удивителната скална църква. Това става както нощем, така и денем. Никой не смее да припари до храма дни наред след това, въпреки че необикновените явления влияят благотворно на целия район, твърдят хората в Разбоище и близките селища Труден и Букоровци, където също има манастир.

Наричат Разбоишкия манастир портал във времето. Но дали става въпрос за историческото време с неговите спомени, свидетелства и легенди, или за фантастичния и физичен смисъл на този портал – отговорът е индивидуален и според вярата на всеки. Колкото и малко хора да са останалите да живеят в пограничната територия, те са здрави българи с постоянни усмивки и ведър поглед за трудностите на земното битие. Казват, че един час седмично, прекаран във високата скална църква на Разбоишкия манастир, лекува всяка болест и неразположение.

В храма човек усеща някакво завихряне, някаква сила, която сякаш го завърта и тегли от него злото и тъмнината. Тук дори в най-студените зимни дни е топло, уютно и приятно, без да е запалена печка или да гори нещо друго: Казват, че всичко идва от любовта на Божията Майка, която иска да научи хората да се обичат като братя.

Когато монасите исихасти и отшелници от многобройните малки пещери наоколо решили да строят църква, Богородица им посочила къде да се издига храмът, гласи легендата. В началото градежът започнал долу в ниското. Но всяка сутрин майсторите намирали построеното през деня, качено горе на скалите. Накрая разбрали, че това е божи знак и вдигнали църквата в скалите. Богородица се явила в съня на един от монасите и му казала, че храмът трябва да бъде на мястото, където монасите се събират да й се молят, а самата тя ще го закриля.

Така днес малката църква се издига на повече от 50 метра в скалите и до нея се стига по каменни стълби. Най-вероятното време на изграждането й е в края на Второто българско царство. Самият манастир три пъти е разрушаван и издиган отново.

Преданието за волята на Богородица не е единственото за това странно, свято и откъснато от шумотевицата на деня място. Легендата твърди, че църквата в скалите някога е била тракийско светилище. Предполага се, че през V-VI век на мястото на светилището е изградена раннохристиянска църква. Досега е запазен счупен каменен кръст, който вероятно е използван за ритуали преди векове. Открит е и гравиран античен жертвен камък с жертвена плоча.

Има предание, според което манастирът, наричан първоначално по името на несъществуващо вече в района селище Курджиловци – Курджиловски, е зазидан по времето на Асеневци. Защо е направено, остава неизвестно. Друга легенда говори за безименен християнски владетел, който използвал скалния манастир като скривалище от византийските войски в края на Първото българско царство. Някои краеведи дори допускат, че може би става въпрос за наследници на цар Самуил, но конкретни доказателства за това не са открити.

Има обаче свидетелства в оцелели като по чудо в опожаряванията на обителта книги. И тези свидетелства разкриват имената на многобройни дарители.
Това е и доказателство, че Разбоишкият манастир през средните векове е имал важно духовно значение, а районът около река Нишава е бил многолюден и развит икономически. През Второто българско царство и първите години на османското владичество Годечка област е голям манастирски център, част от Софийската Света гора. Днес и засега са останали тишината, красивата природа и високата църква в скалите.

Легендата разказва, че когато свети Сава Сръбски (1169 - 1236) тръгнал на път за Йерусалим, Великите пости го заварили в Разбоишкия манастир и той прекарал в него повече от 40 дни. Така в резултат на неговия престой мястото станало свято и от тогава до днес от скалата извира лековита вода. Средновековната обител приютява и исихастите през ХIII – ХIV век. Меката варовикова скала им позволява да разширят и оформят килиите си, като си направят и малки параклиси. „Отделните пещери имали естествена връзка помежду си и това дава възможност на отшелниците исихасти да се укриват и маневрират бързо в случай на опасност и нападение. Изобилието на дялани камъни, следите от хоросан и строителна керамика са красноречиво доказателство от изчезналите манастирски сгради.

По течението на река Нишава, отляво, там, където е бил скалният манастирски комплекс, има следи от коларски пътища и пешеходни пътеки. Те са водели до близките села – изчезналото Курджиловци, Разбоище, Туден, Чепърлянци и Беренде.

Съществува предание, че старото поселище на манастира се унищожава от Драгомански васал на султана черкезин по народност, заради хората от съседно несъществуващо сега селище Курджиловци, които нападали керваните му. През 1570 г. васалът събира турски башибозук и тръгва през селата Калотина, Беренде, Липинци, Чепърлянци, след което унищожава Чепърлянския манастир. Село Курджиловци оказва яростна съпротива, но е превзето и изравнено със земята.
В манастира оцелява един монах, който унищожава дървената стълба и се скрива в пещерата зад манастира. Башибозукът, след като не може да достигне до обителта, продължава пътя си, като унищожава Букоровския манастир, Годечкия манастир, Шумския манастир, Маломаловския манастир“ и „Василовския манастир.
Източник: Уикенд