Соня Колтуклиева избухна срещу колежката си Валерия Велева!

Журналистката Соня Колтуклиева хвърли ръкавицата на своята колежка Валерия Велева. Поводът за това беше посещението на Велева при Папата, заедно с премиера Бойко Борисов. И основно хвалебствената статия, която написа за последния след визитата. [caption id="attachment_554444" align="aligncenter" width="300"]Соня Колтуклиева Соня Колтуклиева на нож с Валерия Велева[/caption] Соня Колтуклиева публикува текст на Николай Слатински, с който публично показа отношението си към Велева. Може да прочетете пълния пост тук:

"Позорният опус на Мадам В. предизвиква погнуса, като всяко морално падение от подобен род и с подобен мащаб. Но нека не се взираме в конкретния случай. Трябва да разглеждаме такива събития в реалния контекст и като знаци - като знаци, които и без това да съзнават персони като Мадам В., чрез тях ни дава Животът.

Никак не е странно, че този опус толкова много, буквално едно към едно прилича на словесните плонжове, правени от къде-къде по-талантливи творци по време на соца. Аз говоря за знаци, защото за мен е очевидно, че България, след като се лута доста, допусна множество грешки, плати непосилно висока цена, че от всички по възможно най-лошия начин си направихме Прехода, а-ха и да излезе на прав път, но не сполучи. Навлезе постепенно в почти десетилетие вече на застой, на загубено за своята модернизация, нормализация, европеизация и демократизация, време, започна да възражда стереотипи и комплекси, похвати и модели на уродливия соц в гротескна псевдодемократична форма. И отприщи небивало деморализиране, опиращо се на четири стълба - отказ от правосъдие, некомпетентност на всички управленски нива, арогантно отношение към младите и техния талант, амбиции и желание да са полезни на България, постепенно преориентиране на политиката в противоположна на европейската посока. И така, докато си играем на отклици и реакции за всякакви конкретни случаи и ги забравяме след три дни, ние не се усещаме, че сме направили завъртане на 360 градуса и един цикъл е завършен. Но не, ние не сме се върнали в изходното положение. А не сме се върнали в него, защото освен въртене в кръг, ние се движим и назад. Т.е. движим се по спирала, но не нагоре, а надолу. Ето тази моя обяснителна схема ме кара да мисля, че позорният опус на Мадам В. не е сам за себе си и сам по себе си. А знак - знак, че вървим не както трябва и не накъдето трябва. И не стига, че се въртим в кръг, но и слизаме по стъпалата на Времето. А това значи, че можем да се загубим в деветите кръгове на Пространството. Трябва да се опомним. През опомнянето минава спасението. Дошло е време да се мисли за спасение. Мой приятел тези дни ми каза - напоследък не се чувствам добре, имам страшна нужда от себе си. Така мисля аз за България - напоследък не се чувстваме добре, имаме страшна нужда от себе си...", пише Слатински, когото Соня Колтуклиева горещо подкрепи срещу Валерия Велева.