Лияна Панделиева изля болката си в мрежата!
Журналистката Лияна Панделиева е смазана от мъка от загубата на свой много близък приятел. Тя не се сдържа и изля чувствата си в социалната мрежа като отдаде последна почит на човека: [caption id="attachment_588694" align="aligncenter" width="300"]
Лияна Панделиева е много тъжна[/caption]
"Ще започна малко отдалеч. Наскоро приятел разказа тук как богатият син на 90-годишен мъж не отишъл на годишнината, макар да бил специално поканен. Последва лавина от укори и клетви и обичайните банални фрази за онези, които не почитали родителите си.
Всъщност никой не може да знае отстрани какво, кога и как се счупва необратимо в отношенията между хората. Кръвта сама по себе си не е достатъчна, за да са хората близки, благодарни, признателни и верни. Така, както кръвни роднини се мразят, а в историята също така се и колят, така осиновени деца и нови семейства могат да са мястото, където счупен човек да зарастне и отново да бъде на мястото си. Днес погребахме приятел. Колко близък? Толкова, че никой не си даваше сметка, че без него не си представяме следващия ден на конната база. От толкова години се знаем, че никой не си мисли за това, че сме си свои и се разбираме без да си говорим, а с поглед. Толкова наш, че знаеше за всекиго какво му е на душата само като го види на влизане в конюшнята. Беше забавен, страхотно харесваше хард рок и танцуваше от сърце с бясно хвърляне на главата и свирене на дървената дръжка на метла. Той си замина от нас така бързо, че по божията милост не разбра, че това му се случва. Знаехме, че децата му са някъде другаде, някъде, където той не отива и откъдето те не идват. И когато почина, ние се оказахме неговото семейство. Събрахме се за последното сбогом. Затрупахме го с цветя в църквата, а сред нас в храма беше и мюсюлманинът, който също държеше свещичка в ръка. Семействата са заедно и когато плачат и не мислят кой в чий храм е влязъл. Когато колоната автомобили потегли след катафалката към гробищата, на старото си колело, редом с нас, тръгна и циганинът, който до неотдавна работеше при нас, но се пенсионира. Той е със заболявания, заради които едвам се движи вече, но просто натискаше педалите, и караше след катафалката.
Защо започнах от укорната история за сина, който не отишъл на 90-тия рожден ден на баща си? Защото семейството е нещо друго и то е по-голямо от датите, от поводите, от явните причини, поради които дори скараните роднини се събират.
Семейството е усещането, че някой е неизменна част от живота ти, че сте свои, че сте готови да сте там, където сте нужни, защото обичта не подлежи на дисекция - тя си е там.
Вчера, докато яздех и се чудех дали точно на това място да накарам коня да изпълни нещо, изведнъж го видях - седеше на стола до вратата на закрития манеж и го чух да казва: "Ай, бутни го тоя кон, бе! Айде!"
Усмихнах се, притиснах с крака и конят полетя напред", изля болката си в мрежата Лияна Панделиева.
Коментирай