Седмица преди Великден православният свят отбелязва два големи празника – Възкресението на Лазар и Вход Господен в Йерусалим, по-известен като Цветница.

2000 години след Разпятието на Христос разказаните от четиримата евангелисти епизоди от живота на Исус все още се приемат буквално, а в официалните служби се повтаря, че Христос ще дойде, за да възкреси всички мъртви.

 

Създателят на Бялото братство Петър Дънов прави друго тълкуване, като многократно повтаря, че евангелските текстове трябва да се разбират като символи и техните значения далеч не приключват с материалния им израз и физическо връщане на умрелия към живота. Дънов изтъква в беседите си, че съвременното човечество живее в гроба на лъжата, на противопоставянето между добро и зло, на фалшивите ценности.

Учителя казва, че възкресението на Лазар е символ за излизане от този гроб, за пробуждане на човешкото съзнание за Божествената истина, за безусловната любов, за силата и волята на духа.

 

За възкресението на мъртвия от четири дни Лазар се разказва в евангелието на Йоан: „А Исус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре й. Исус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече, защото е от четири дена. Исус й дума: не казах ли ти, че ако повярваш, ще видиш славата Божия? Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Исус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш, но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън! И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Исус им казва: разповийте го и оставете го да ходи. Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Исус, повярваха в Него".

Петър Дънов казва, че хората на 20-и век подобно на мъртвия Лазар живеят в гроб. Ужасяващото сравнение се обяснява така: „Сега вие сте още в гроба, като Лазара, и минавате през голямо посвещение. Вие сте в гроба заради стария живот, за лъжата. И Лазар трябваше да се откаже от стария живот, за да възкръсне. Докато е в стария живот и старите си разбирания, човек е в гроба, т.е. в областта на смъртта.

 

То ще се роди чрез Божествената Любов.

Да бъдем носители на Божията Любов, това се иска от нас“.

 

Тягостното сравнение за живота на съвременния човек с гроб на мъртвец се обяснява многократно от Дънов. Той посочва, че „почти всички хора се намират при тежки, неблагоприятни условия на живота и викат, плачат, молят се на Бога да ги извади от тези затруднителни условия, в които са изпаднали. Трябва ли Бог сам да дойде да ги вади от гроба? Не чуват ли гласа на Христа, Който ги вика да излязат вън? Нека постъпят като Лазара, сами да излязат от мъчнотиите на живота. Други поставиха Лазара в гроба, но той сам трябваше да излезе вън.

 

Същото се отнася и до съвременните хора: други ги поставиха в мъчнотиите на живота, но те сами трябва да излязат вън. Ако те чакат да дойдат тези, които са ги поставили при мъчнотиите на живота и да ги извадят от това положение, още дълго време ще чакат. Христос каза: „Лазаре, излез вън" и Лазар сам излезе. Когато съзнателният човек чуе тези думи и той сам трябва да излезе от гроба“.

 

На пръв поглед обясненията на Петър Дънов за истинския смисъл на възкресението на Лазар изглежда сложно и далечно от обикновения човек. Дънов си дава сметка за това и се опитва да намери още по-конкретни доказателства за това, че съвременният нему човек живее, оплетен от преходността на материята, забравил, че е безсмъртен божествен дух.

„Желая ви да видите Христа през гробовете си и да чуете Неговия глас: „Лазаре, излез вън". Махнете саваните си настрана. Бъдете свободни и идете по домовете си!

Гробът е място на лъжата. И Христа туриха в гроба, но още на третия ден Той излезе от тая търговска борса. Аз наричам гроба дяволска борса. Всеки ще мине през тая борса, но не оставайте там да играете с дявола“.

 

Дънов посочва края на тази „борса“, като изтъква, че често тя се нарича „Край на света“: „Казва се, че когато Бог проговори, цялата земя ще изгори и светът ще изчезне. Какво означава това? Чо всичко непостоянно в човека ще изчезне, ще изгори, а ще останат в него само Божествените мисли и чувства, които никаква сила в света не е в състояние да разруши. Когато се говори за свършване на света, това подразбира туряне край на всички лъжи, измами и заблуждения. Нереалното ще изчезне, ще дойде реалното, истинското в света. Всички хора тогава ще познаят, че са братя, а Бог е техен Баща. Тогава те ще могат да използват земята като общо благо за всички, а вселената за научни изследвания. 

Онези хора, за които е дошло вече времето да възкръснат, и в гроба да са, и там ще чуят гласа на Христа, Който им казва: „Излез вън“.

 

Библейските лица от разказа за възкресението: на Лазар се представят от Създателя на Бялото братство с техните символи. „Марта, Мария и Лазар представляват ума, сърцето и волята на човека.

Тези три принципа, съединени в едно, представляват човека. Следователно когато умът, сърцето и волята на човека работят едновременно, той може да бъде събуден. Когато се казва, че Христос отиде да събуди Лазара, има се предвид съвършеният човек. Само съвършеният човек може да събужда заспалите. От примера със събуждането на Лазара виждаме, че всеки човек трябва вътрешно да се събуди. Днес всички хора живеят в изключителна епоха, която ще се ознаменува с пробуждане на човешката душа“, повтаря Дънов.

Източник: Уикенд