Няма нито един посетител на първия самостоятелен концерт на Веселин Маринов

Само Веселин Маринов е наясно през колко много трудности и перипетии е преминал, докато започне да се къпе във всенародната любов. Част от тях са описани в мемоарите му „От любов“, за които изпълнителят намери време в пандемията.

„Горчиво вино" е заглавната песен На албума на Веселин Маринов от 1995 г., с който той се превръща в народен любимец и поддържа този статут вече близо 30 години. „Обсъждайки с Тончо Русев какво да включим в диска, през януари 1995-а дойде песента „Горчиво вино” по негова музика и текст на Евтим Евтимов, с която се роди и името на албума. Не очаквах, че ще

има такъв грандиозен успех... И досега тя е визитната ми картичка, колкото и хитове да имам”, споделя Маринов.

В детството си, прекарано в родния Полски Тръмбеш, той с тръпнещо очакване е заставал пред телевизора, за да гледа конкурса „Мелодия на годината”, наред със „Златният Орфей”. Изпълнителите възприемал като недостижими божества. Но ето че идва ден, когато самият той се нарежда до тях в „Мелодия на годината” и печели последното ѝ издание.

През 90-те г. БНТ ту провежда, ту спира едно от най-гледаните си предавания. Докато Хачо Бояджиев е генерален директор, възстановяването му е факт. Режисьорка е Ласка Минчева. Веско получава покана да се състезава, „Горчиво вино“ вече е набрала популярност и с успех стига до финала. За икономии вече изборът на шлагер на годината не се излъчва от Търново, а от столичната зала „Универсиада“.

Ден преди финала, Маринов е повален от вирусна инфекция. „Хрема, подуто гърло, нямах въздух, пълен дискомфорт, а трябваше да пея на живо“, връща се в началото на 1996 г. Веско, когато се избира най-добрата мелодия на отминалата 1995 г. Той отива на репетицията, но гласът му го няма, чува се само шепот. Ласка Минчева го стряска, че в това състояние няма да допусне песента му за участие.

„И аз, в сълзи целият, прибирам се вкъщи и разказвам на жена си. Мария ме изслуша, помисли и каза: „Ами моите баби правеха нещо, ако искаш, да опитаме?”. Съгласих се и тя ми напълни носа с памуци, напоени с ракия. Ушите – също пълни с памуци с ракия. Ама такава, първак, с много висок градус. Първо си помислих, че ще умра. Кошмарно усещане! Но нали беше вярата ми, че мога да се оправя, изтърпях. Часове наред Мария вадеше памуците и слагаше нови”, разказва Веселин.

И о, чудо - на следващия ден гласът му се позавръща и той се явява на репетицията. Трудно говори, но пеенето му се  получава. Строгата Ласка Минчева отсича: „Добре, участваш”.

„Около мен не можеше да се диша. Сякаш бях пияница, отвсякъде се носеше миризма на ракия. Но така успях да се явя на живо“, спомня си Веско. Фаворити тогава са „Сигнал” и Росица Ганева с песента „Сбогом”. Но първото място отива при „Горчиво вино“. Гледайки после записа си, певецът остава критичен към представянето си – усещат се хрипове, на места е прекъсвал, височините не са съвършени. „Но истината е, че самата песен спечели конкурса. Статуетката с ключ сол си остава много изстрадана, много трудно постигната“, признава изпълнителят.

Композиторът Тончо Русев го насочва да отиде при поета и да получи разрешението му. Позвъняват, но от съпругата му научават, че Радоев е в болница.

„Било е някъде 1994-та, работехме вече по албума. Отидох във Военна болница, тук-там поразпитах, влязох при него, той беше сам в стаята, блед, жълт, много жълт. Седна на леглото. Поговорихме си”, няма как да забрави този миг певецът. Радоев му признал, че не го познава,но щом музиката ще се пише от Тончо, бил спокоен, че ще е хубава.

„Мина известно време, песента вече се излъчваше в радиоефира. Един ден пътувах с моята кола към Бургас по подбалканския път, слушам радиото и чувам: „Тази сутрин след дълго боледуване почина големият поет и драматург Иван Радоев”. И докато се усетя, започна песента, изпълнена от мен. По някакъв инстинкт успях да спра, седнах на тревата до отворената врата на колата и много, много тежко го изживях. Не го познавах толкова добре. Бяхме разговаряли само няколко минути. Но това са толкова силни мигове, които не се забравят”, откровен е Маринов.

В началото на кариерата си Веско Маринов съвсем не си е представял, че ще бъде герой на романтичната песен. Макар да е израснал с песните на кумира си Емил Димитров, във вените на гласовития младеж от Полски Тръмбеш пулсира влечение към рока. То намира израз в присъединяването му към група „Импулс” в първата половина на 80-те г.

Обаче от силовото пеене в рока, при това – по няколко концерта на ден, певецът стига до операция на гласните струни, по които са се образували връзки. Лекарите препоръчват дълго мълчание. След възстановяването Веско се връща в „Импулс”, но у него вече е назряло решение за самостоятелна кариера и стилова промяна – към поп музиката.

Но уви, първото му участие като самостоятелен певец, претърпява фиаско. Защо?...

От Младежкия дом на Бобовдол го канят ва участие в дискотека за Първа пролет. Хонорарът е цели 30 лв. (звездите, които пълнят зали, получават максимум 60 по държавна тарифа). Веско няма своя кола, подранява, за да е спокоен.

„Влязох, в залата, бумтеше печка, чакаха ме един дисководещ, готов с апаратурата си и организаторката на мероприятието Анжела, много хубаво момиче. Седяхме си така тримата, стана време за дискотеката, но… не дойде нито един човек”, изтръпва винаги от тази случка Веско, който днес пълни най-големите концертни зали.

В неловката тогава ситуация Анжела му изплаща хонорара, без да е пял. Пояснява, че бил планиран и трябва да бъде отчетен. В празната дискотека красавицата го съкрушава със следващото изречение: „Ами ние, другарю Маринов, за 8 март бяхме поканили Васил Найденов, хората отвън щяха да счупят вратите”.

„Тръгнах си, а в главата ми мисли всякакви: Първата ми покана, но така и не пях“. Тъпо, разбира се. Спах в едно хотелче, ама то спане ли беше, цяла нощ сълзи, сълзи. След време срещнах Анжела, беше се омъжила в Петрич. Тя ми се обади, запозна ме със семейството си. повече не съм я виждал“, изповядва Маринов в автобиографията си „От любов“.

Източник: Уикенд