Малцина са наясно с факта, че първото излизане на Милена Славова на сцена е като манекенка. 

Още като ученичка е от онези, които търсят начин да бъдат различните в обграждащата ги среда. 

На Милена Славова й предстояла класна работа по БЕЛ. Споделя, че от обикновен час можело да се избяга безпроблемно, но от класна работа си било страшно, защото това директно те вкарва в черния учителски тефтер и иди после обяснявай колко много обичаш литературата.

Стяга се за училище, но с такава неохота, с каквато вероятно човек влиза зад решетките. В същия момент съдбата й се усмихва – докато баща й си четял спокойно вестника попада на обява, че се провежда конкурс за манекенки в Младежкия дом „Лиляна Димитрова“. Той сам й предложил да пробва късмета си.

Милена Славова едва не припада от вълнение. Поглежда обявата и й става ясно, че конкурсът започва в 13 ч., а в момента е 12.30. Пита баща си дали ще й напише бележка, за да извини важния час по литература, а той изненадващо за нея, отговаря утвърдително. 
Спомня си, че хванала конкурса с луд бяг и смяна на три превозни средства. Още по-голямата изненада дошла, когато станало ясно, че била одобрена и щяла да е в компанията на фотомоделите, които работят на договор.

Крачката към музиката става непланирано от нея, ако се изключи факта, че се запознава с ултрамодерните за онова време „Тангра“, както и фактът, че движи по купони и участия с братя Аргирови. Един ден получава покана от Богдан Томов да участва заедно с още няколко момичета в атракцията към негов концерт. Не след дълго я пита дали може да пее и допълва, че група „Кукери“ си търсят бекграунд вокал.
Милена отговаря доста плахо и неуверено. Богдан Томов я свързва с продуцента Кирил Иванов, който провежда прослушването и я ангажират за турне с групата.

Успява да създаде „Рок трио Милена“, с което дава категорична заявка за свой периметър в новата българска музика през втората половина на 80-те години. Следващата й група се казва „Ревю“ и е с повече музиканти. Сплотява ги жаждата за работа. За пръв път Милена пише текст за песен, изненадана от това, че думите я връхлитат точно преди да заспи. Оттогава ляга с химикал и тефтер до възглавницата си.

С „Ревю“ набират голяма популярност и дори успяват да издадат албум в „Балкантон“.
Основният организатор на концертната им дейност през онези години бил Комсомолът. В този ред на мисли били длъжни да приемат участие в Международен младежки фестивал през юли 1989 г., Китай.

Още с пристигането им в Пхенян се създава напрежение, защото Милена категорично отказва да облече униформата, задължителна за цялата делегация. Бунтарката мрази калъпите и отказва да се унифицира с еднаквото облекло.
В кухнята на фестивала нещата далеч не били толкова очарователни, колкото се стараели да им ги покажат. Когато трябвало да се хранят, се редели на безумно дълги опашки, които се придвижвали едва-едва. Освен това от всичко, предложено за хранене ставали само пържените картофи. Тъй като ги давали само на едно гише, обядът или вечерята били удължавани допълнително с още час-два.

Един ден Милена бива спряна в столовата от журналистка като от нея се очаква да сподели възторга си от световното мероприятие. Вместо това обаче, тя откровено изрежда няколко неща, от които е силно разочарована. Направило й впечатление, че отначало очите на журналистката били объркани, а след това изплашени. Дори не си давала сметка, че това интервю се излъчва на живо за нашата телевизия и се получил сериозен дипломатически конфуз.

Това двеминутно интервю коствало много на „Ревю“. Връщайки се в България научават, че групата им е попаднала в черния списък и не могат да се надяват на никакви изяви. Отлъчването им отвсякъде трябвало да донесе изкупление на вината. Четири месеца по-късно настъпват десетоноемврийските промени, но групата вече се е разделила, примамени от емигрантските вълни към Запада.

Винаги е споделяла, че колкото повече опознава хората, толкова повече се заобичва кучетата.
Източник: Уикенд