Кеворк Кеворкян с болезнено точен коментар за днешната действителност!
Доайенът на журналистиката Кеворк Кеворкян за пореден път подостри перото си. И сътвори болезнено точен коментар. Той касае днешната действителност и "съчиненията по история", с които ни заливат - кой, както свари. Ето думите на самия Кеворкян: [caption id="attachment_568160" align="aligncenter" width="300"]
Кеворк Кеворкян остър и точен, както винаги[/caption]
"ПРЕИГРАВАНЕ С ФЕРДИНАНД
Царе сме на преиграването. Поне 100 пъти показаха по телевизиите "Фердинанд" да казва „Да живее българският народ“. И царският влак видяхме – а една жена почти се разплака, понеже успяла да седне на диванчето, на което истинският Фердинанд съчинил Манифеста за Независимостта. Когато Симеон внезапно изгря, най-малко една дузина жени ми писаха, че са шили детското му юрганче. Представете си само, каква навалица след време ще разказва, как са отърквали телесата си в диванчето на дядо му – пряко поемайки духа на Манифеста.
Фердинанд – този от тържествата – излезе голям родолюбец, българофил стотна степен – как да не му върнеш горите. Сега пак трябва да заточат в някой книжовен затвор книгата на Добри Ганчев, учителят по български език на Фердинанд /“Спомени за княжеското време“/.
Тържествата са си тържества, обаче и Истината има право на глътка въздух. След още няколко години ще излезе, че Фердинанд еднолично е извоювал Независимостта. Няма да има кой да се занимава с подробностите. Например, че тя е резултат на сложен пазарлък. В него има и нещо, което също трябва да бъде заточено в отделен затвор за неудобните факти. И то е, че Русия се отказва от претенциите си към Турция. Която побеждава във войната през 1878-79 година.
В замяна на това, Турция пък се отказва от всякакви претенции към България. Ето ти тема за днешните русофоби.
Не се научихме да почитаме Миналото по един справедлив, благороден – и красив начин. Въстановките все повече ще помътняват Миналото – неговия глас, а дори и разума му. Те са по-удобни, суровата Истина не ни е нужна.
Тъй и не се научихме да честваме и празниците си – с тихо, а не показно преклонение. Ако някое топче не кихне, все едно, че го е нямало Априлското въстание. Някакви бутафорни Ботевци скоро напълно ще заменят истинския, Фердинанд се бута, където не му е работата, а кулминацията на кича са „тържествените“ зари, на които се кипрят разни цецки.
Така развратиха всичко, че изглежда немислимо едно скърбящо множество – мълчаливо и достолепно, например, пред Костницата в Батак, която също без малко еничарите на Сорос щяха да пратят в забвение. Колкото повече се изпразват душите, особено на младите, от едно искрено преклонение, толкова повече джепане се използва, китайско производство при това, гърмежите и светлинните ефекти трябва да заменят достойната Почит.
Тя намалява – в замяна на което се увеличава нелепият реквизит – облекла, муниции, целият арсенал от фалш. Утре ще накарат и Апостола да проговори на бесилото, а пък Фердинанд може да изреди и няколко съвета, как да се държим като новите европейци.
Прочетете книгата на Добри Ганчев. Поне това направете, за да научите, какво представлява онзи, който е виновник за Първата Катастрофа/Кланица - и я уреди, за „Да живее българският народ“. Да оставим Фердинанд да се спасява в Котбус - след Катастрофата, която е причинил заради мегаломанията си. А ние да се вгледаме в други епизоди от всеобщото преиграване. Тия дни ни надуха главите с първенствата на волейболистите и гимнастичките. Момичетата се представиха повече от добре - особено, ако повярваме на внушенията, че сме проходили в този спорт едва през 1990 година. Организаторите на състезанията се постараха да направят на дрипа Родолюбието. Уредиха нечувана реклама на волейболистите – панаирът наистина си го биваше: президентът и премиерът отидоха при героите в аванс, надъхаха ги уста в уста, снимаха се с тях, срещаха се с шефове на международни федерации – и всичко това за едното нищо. До втръсване ни навираха клипове по телевизиите – за да ни убедят, колко са родолюбиви нашите спортисти – и за да не забравим случайно да се учим от тях. Накрая те си останаха с родолюбието – ако го имат извън клиповете, разбира се. 11 място в класирането по волейбол, обаче първи по родолюбие. Само че, навремето и без патриотарски клипове бяхме първостепенна световна сила – до такава степен, че тогава не цапаха с боя Паметника на Съветската армия, обаче смазвахме съветските гимнастички и щангисти, за яд на Кремълските старци.
Народът пък донейде преиграваше, като гледаше на тия успехи като на някакво бунтарство срещу руския ботуш. Сега си оставаме с клипове в устата.
Оставаме си с моментното, поръчаното родолюбие, оставаме си с мизерниците от медиите, за които Времето и в спорта не съществува преди 1989 година.
Споменават, примерно, че преди 31 години сме направили перфектно световно първенство по художествена гимнастика – вместо да кажат, че това се е случило през 1987 година – в Разцвета на Застоя на соца. Така ли ще датират вече събитията?
Но и това все пак е поносимо – ако си спомним, че по едно време бяха решили оръфаното българско летоброене да започва от 1997 година. Размяната на „родолюбиви“ поздравления между волейболистите и гимнастичките беше шедьовърът на преиграването. А когато бихме Словения на футбол, основното внушение беше, че „Съединението прави Силата“ – и келявият ни футбол прибра под наем този клет девиз, на който душа не му остана от злоупотреби.
Коментирай