Кеворк Кеворкян разказа играта на управниците ни след Войводиново!
Папата на журналистиката Кеворк Кеворкян посече управниците ни след ужаса във Войводиново. Предаваме коментара му без редакторска намеса: [caption id="attachment_578524" align="aligncenter" width="300"]
Кеворк Кеворкян разбуни духовете в мрежата[/caption]
"АКАДЕМИЦИ - НА КУКА ПРЕДИ ИЗБОРИТЕ... ЗАЩО МЪЛЧАХТЕ ДО ДНЕС
Красимир Каракачанов казал две думи срещу циганите. А пък известни академици поискали от Бойко да подкрепи „действията“ му. Които са си просто лафове, и такива ще си останат. Тия хора сякаш сега се събуждат. Всъщност, още са полузаспали, понеже не схващат, че ги водят за носа. *** Каракачанов бил „български държавен мъж“ - само дето една дума не каза срещу предателския договор с Македония - а важно се пъчеше в Скопие преди година и половина. И взе да мрънка нещо - но срещу Заев, едва когато наближиха изборите. А пък Бойко бил известен със своето „искрено родолюбие и любов към отечествените ценности и светини“. Хубаво. А пък академиците са просто шарани. ***
Циганското надигане не е от вчера, не е от онзи ден, не от една година, не е десет години. То върлува от повече от 15 години. Къде бяхте тогава – да не би да сте били заточени в някой манастир на БАН? Сега обаче писмото ви ще бъде използвано като номер в предизборния цирк.
*** Между възторгнатите от лафовете на Каракачанов има хора, които дълбоко уважавам, и то не е от вчера. Уважавам ги – но не мога да ги приема увиснали на нечия политическа кука. *** Сега ли разбраха за циганските насилия? Защо не се обадиха тогава, когато диваци насилваха сексуално портрети на български светини? Когато преораваха български гробове? Когато срамяха българското име – като онова животно, което нарита беззащитна жена в Берлинското метро? Мълчаха, а дори ги наричаха и роми – също като медиите ни, сакън да не обидят циганолюбите от Хелзинкския комитет. И сега изведнъж – хайде на куката, че идат избори. ***
А циганите отдавна ни смятат нас, българите, за безмозъчни - понеже политиците ни харчат нашите пари за гласовете им. Обаче те си гласуват, както им падне - и ни се надсмиват.
*** Жал ви е за командоса, който, вероятно се е оставил да го пребият – защото знае, че ако е агресивен, ще го влачат безкрайно по съдилищата. Жал ли ви е обаче и за клетите ни старци, особено от Северо-Запада, които вече от десетилетия са приели циганското робство като неизбежно? Защо не написахте досега нито едно писмо заради тях? *** Голямата храброст на Каракачанов е, че нарекъл циганите „нагли“. Здраве желаем, храбрец. Хайде, ония от анти-българския Хелзинкски комитет да го дадат на прокуратурата – ама няма да стане. *** Късното шараносване е комично по още една причина: излиза, че останалите държавни мъже през последните десетилетия са главанци - непроницателни, нерешителни, направо никакви. ***
Идват избори. Време е за алъш-вериш. Най-вече ще се продават лъжливи обещания. Уж ще се пазарят за цената на Ф-16. Уж ще се борят с циганите. Уж това, уж онова. За българите - нито дума, дори на ужким. Настъпва уж-времето.
*** Има един поразителен по своето скудоумие и формализъм пасаж от писмото. Ето го, отнася се до Бойко: „Сега е моментът за Вашата решителна намеса – разчитаме, че след ценните Ви указания компетентните институции (Министерството на вътрешните работи, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието и науката, Министерството на правосъдието и др.) ще вземат нужните мерки в най-скоро време да се прекрати това безумие на злодейски посегателства срещу живота, достойнството и имота на обикновени български граждани“. Забравили са да споменат Министерството по баламосване – веднага да се открие. След ценни указания. *** Кога шараните ще се сетят да отправят едно писмо/призив някой да измъкне Клетия Български Народ от скотското му съществуване? Или поне да признае това. *** Трябва да се забранят подобни писма/подписки - те отдавна са инфантилни, формални, за щяло и нещяло, не вършат никаква работа. Сега пък признават някой за държавен мъж. *** Да изясня нещо. Преди време написах текста „Каракачанов постави рекорд по цинизъм“. Предизвикан бях от отровните му думи след Изтреблението край Своге: „Не може при всеки случай, когато част от обществото поиска кръв, да жертваш министри“. Тогава Каракачанов ми изпрати есемес, че не е преценил правилно думите си и се извинява, което му прави чест. В сегашния случай той дори не е толкова важен – е, нарекъл циганите цигани, какво толкова, да го направят генерал ли заради тази храброст?
Академиците са нещо различно - друго се очаква от тях. Впрочем, след Своге и останалите подобни кланици /От Бисер до Хитрино/ те не обелиха и думица. Да пишеш едва сега за циганите е все едно да лаеш след отминаваща Буря.
*** Между другото, академиците няма ли да се поинтересуват, какво се случва с договора с Македония - с който всички ни направиха на шарани. *** Дразнещи са късните излияния. Не всички сме шарани. Влезте в сайта „kevorkkevorkian.com“ - напишете в търсачката „цигани“ и ще попаднете на десетки и десетки текстове. Те са един некролог, който оповестява от години насам издевателствата, жертва на които са клетите българи. И не само аз, разбира се, съм писал за това. Академиците обаче ги възпламениха/шараносаха точно преди изборите. ***
В един от текстовете /“Гърмен: фронтова линия“/, споменавам следната история. На един обикновен човечец му отмъкват всичко от сиромашката къща – и той проронва може би най-прочувствените думи за годините на целия Преход: „Не искам някой циганин да яде с моята лъжица!“
*** Предлагам на вниманието ви едно видео от „Всяка неделя“ - то е от 21 март 2004 година. 2004 година. Преди 15 години. Нищо не се е променило. Заради това днешният късен „героизъм“ е толкова отблъскващ", категоричен е Кеворк Кеворкян.
Коментирай