Калина Паскалева изгуби любимия си дядо, когото обожаваше!

Дръзката журналистка и писателка Калина Паскалева успя да трогне до сълзи потребителите в мрежата. Преди няколко месеца тя изгуби обичания си до болка дядо. Мъката по него се смесила със силното разочарование от наглед близки хора, които я изоставили в този тежък момент. Ето какво сподели Калина: [caption id="attachment_565060" align="aligncenter" width="234"]Калина Паскалева Думите на Калина Паскалева трогнаха мрежата[/caption]

"Не веднъж съм казвала, че макар и да не го показвам, съм изключително чувствителна, рязко сменям настроенията си и от истеричен смях изпадам в депресии. С месеци мога да не общувам с повече от пет човека.

Разочаровала съм се безброй пъти и съм си обещавала, че няма да простя за болката, която съм изпитала в даден момент. Има хора, които не бяха до мен в един от най-тежките ми моменти преди няколко месеца - смъртта на дядо ми от скоротечен рак - всичко се случи в рамките на седмица.

Това е най-голямата ми загуба и едва ли някога ще се съвзема от нея. Просто защото той беше най-светлият ми пример за подражание. Днес се върнах на вилата, която дядо направи с двете си ръце преди повече от 30 години. Не бях ходила там от дълго време, а израснах в този двор.

Прекарвах цялото си лято с баба ми на вилата, тя ме къпеше с преварената дъждовна вода в син леген, имах люлка на клона на черешата, хамак, вързан на други две дървета и ролери, които карах на пътеката в градината. Дядо идваше всеки петък следобед и ни носеше сладолед и оставаше при нас до неделя, защото работеше - беше зам. директор на комбинат за цветни метали. Не знам дали вие сте прекарвали детството си на вила или пък село, не знам дали имате такива мили спомени... Не знам и защо ви разказвам тази история.

Обичайте близките си и им го показвайте във всеки един момент, защото идва ден, в който тях ги няма и нищо не може да запълни тази празнина. Аз исках да спася моя дядо, исках да поживее още малко, но не успях и в часовете преди да си отиде, той дори не знаеше, че съм до него в болницата.

Сега, когато ви пиша това, пътувам по магистралата към София. Пред колата ми се търколи дървен труп от камион, пълен с такива, който за малко не ме уби.

Камионът се клатеше като лист от есенно дърво, а шофьорът според мен изобщо не предполагаше какво се случва зад него. Дървените материали стърчаха отвсякъде и беше безумно страшно. Благодаря ти, дядо, че ме спаси!", трогна всички с искреността си Калина Паскалева.