Калин Терзийски се оказа издаден в Европа, без знанието му!

Писателят Калин Терзийски искрено се учуди на европейците. Които решили да издадат негова книга, без изобщо да го уведомят за това. Ето какво разказа Терзийски, цитираме го без редакторска намеса: [caption id="attachment_562839" align="aligncenter" width="300"]Калин Терзийски Калин Терзийски останал потресен от случилото се[/caption]

"Европа, мамка му, е странно място! Седи си човек, айде да не казвам силна дума - не човек, ами да речем - седя си аз. И ми пише в изконния наш майчин фейсбук не друг, ами преводачът Дейвид Мосъп. Един от най-прекрасните, действително, и ми пише значи - я виж какво изрових в гугъл.

И аз отварям, зяпам в дисагите, прикачени към линка...и що да видя: издали книга на английски! На чичо Калин Терзийски! А от известно време - някъде откъм 48 години - това съм аз! И интересно - преводач на книгата бил Дейвид! Бре, да му се невиди! Това е новина! - викам си. Даже - по някакъв косвен начин - тая новина се отнася и до мен! Почти толкова, колкото тая - за драстичното увеличение на Гражданската отговорност! Бре бре, да му се невиди! Странна работа е тая Европа! - казвам си - То аз така или иначе договор подписах и аванс взех дори - преди година две или три - за това нещо! Не че помня, но нещо там ми се мержелее...Но пък, някак си, можеше пустите клисурци - ирландци или там каквито са, да платят нещичко и на преводача... А те - найн. Пък...пък и да ми се обадят даже...можеше, да мъцнат, че книгата ми е излязла, па аз да викна и да се заплесна от радост, па да поръчам - като един тежък арнаутски веган - по една люта безалкохолна бира за всеки! А те - пустите ябанджии - ни звук не издават! Издават книги тихо и беззвучно, като...хм, да... Ама то - защо пък? - като се замисля, някаква си книга, защо ли му е на проклетия автор да си вре муцуната и да разбира кога е издадена и защо е издадена и въобще що не си гледаме, това, как се викаше, а да - работата...и така де...Това е. Книга на английски. Някой ден може да платят и на преводача. А и мен да поканят в Англия или там някъде, където издават книгите на английски. Но аз се радвам и се хваля. И виквам за всички по едно. Ето: Едноооо!", пише Калин Терзийски.