Емил Кошлуков се впусна в романтични спомени за непозната красавица!

Програмният директор на БНТ Емил Кошлуков изненада потребителите в мрежата със спомените си от Коледа. Само че не тази, а миналата Коледа, когато срещнал непозната красавица. Какво е станало с нея, не е ясно, но ето как описа "трепетите" си Кошлуков: [caption id="attachment_576983" align="aligncenter" width="300"]Емил Кошлуков Коя ли е красавицата на Емил Кошлуков?![/caption]

"Това е от предишна Коледа, но - да ме прощава Селинджър - когато една жена е красива, кой ти гледа календара?

Пиано бар. Вървят джаз стандарти - умерено веселие. Тръгват руски частушки, тип Чебурашка и „..пока, пока, покачивая перьями на шляпах..." Заря! Инвалиди прохождат, шопарът до мен се тресе на стола, лелки с грейнали лица пляскат и пеят, юнаци се прегръщат, абе като в кървавото писмо на Каблешков, но без знаме. Викам си, сега ще дръпнат една земля в илюминаторе и едни милион алых роз, и ще се куртулисат. Хора, истина ви казвам - започнаха ако умра ил' загина! Заклевам се! Девойката на шопара до мен ми казва с умерен възторг: - Това е най-великата македонска песен! Отстрани шопарът пее, прединфарктно и себеотдадено, така че мога да си говоря с нея: - Тази е толкова македонска, колкото и „Имала майка едно ми чедо" е българска, и двете са държавна политика... - но не довършвам, защото девойката вече се е сетила: - Айде да изпеят за Никола, мило, моля те! Имала мааайка едно ми чееедо... - затананиква му тя, шопарът обърсва чело, свисти една минута, докато поеме въздух и отвръща: - Йес, бейби, голямо парче е тая Никола. Шш, пианиста, я дай Никола партизанчето бе! - и пуска в чашата банкнота. Пианистът дава Никола партизанчето. Пак заря! Целият бар пее хорово, с блеснали очи. Девойката се обръща отново към мен: - Как се сети, значи! А ти тук за Коледа ли си дошъл? Поглеждам я, за миг се замислям, после казвам, че съм за Коледа, но не познавам никой в града, ще се радвам да пием кафе утре и т.н., знаете етюда. Тя казва, че обикновено пие кафе в 12.00 в онова кафене, знам ли къде е, аз знам, а утре пак ли в дванадесет, о да, пак на обяд пие кафе, с приятелки, ок, направо там ще се видим, значи до утре, ами до утре, направо там... Аха, вече свършва песента, тя се обръща към нейния, пиано бар с музиканти и хора наоколо, съвсем прилично място, нелошо...", размечта се Емил Кошлуков.