Музикантът Боян Балев, свирил в групите на Емил Димитров и Мими Иванова, издаде ретроспективен албум. Той откри, дигитализира и събра в диск с името „Разговор” песните, в които свири и изпълнява вокал. Включени са и негови авторски композиции. Преди дни дискът бе представен пред ценители в клуба, стопанисван от Васко Кръпката.
„Нещата тръгват от далечната 1978 г. Започнах работа на концертния подиум със Синьо-белите” на Емил Димитров. В състава са: Трошан и Чочо Владовски, Палмиро – на клавишните, Пепи по прякор Карата – на барабаните... Уви, споменавам имена, които не са между нас – вечна им памет! Тогава Трошан, който беше най-голям от нас и известен, наричан Троши гривната (от „Сребърните гривни” - 6.р.) имаше възможността и доверието, за да може да организира студиен запис на „Синьо-белите”. Издаде се малка плоча с две песни – едната е кавър на „Дууби Брадърс”, казва се „Танцувай рокендрол”. Другата е негова авторска – „Синя вечност”. Първите песни, които е записал Чочо Владовск! За мен също беше първи запис.” Това разказа Боян Балев пред присъствалите на премиерата на албума му.
„След това имах много изяви с Мими (Иванова - б. р.) и група „Старт”. Работихме над двоен албум, малки плочи. Отделно от продукцията за „Балкантон” правехме записи в БНР. Много се радвам, че в тази малка кутийка, която се нарича СД, съм успял да събера всички мои авторски песни и онези, в които съм пял. Не бях мислил за издаването на такъв диск. Идеята се роди благодарение на мой приятел от Русе – Петър Стаменков, художник и китарист. На среща след много години с приятели, пръснати по света, той го предложи и каза, че ще се заеме. Пепи събуди у мен желанието и удоволствието да се чуят и в дигиталния свят нашите разбирания за добра музика, останали върху ленти, плочи, видеокасети... , поясни главният „виновник от кухнята на създаването на антологията.
„Започна се събиране на снимки. Изваждаха се от тази торбичка, от онова чекмедже. Много време отделих да събера записите, които съм направил. Не се поколебах нито минута да кръстя албума „Разговор“, понеже тази песен - за група „Старт“ бях я отписал. Записана е 1984 г. в радиото. Скоро след това заминах в чужбина и когато се върнах след 15 - 20 години, си мислех, че едва ли ще се пази. Песента е по моя музика и аранжимент, текст – на Волен Николаев, изпята от Чочо Владовски… Оказа се, че се пази!... А дискът вече се ъпгреийдва. Щом излезе още нещо от архива или запиша нещо ново, правя ново издание. Включих и последната песен по моя музика”, допълва Бената.
Васко Кръпката му поднесе специален подарък, връчвайки го от името на Мими Иванова и Развигор Попов. Бившите шефове на Бената бяха възпрепятствани да присъстват, но уважиха задочно своя баскитарист.
„Първата ми реализирана авторска песен е „Магазин за носталгия“. Изпята е от Мими Иванова по текст на Волен Николаев. Как се стигна до нея? Ще записваме група „Старт“ албум от 6 песни. Само 6 са, защото плочата е на необичайните 33 оборота, а не на 45 за още по-перфектен звук. Аз, барабанистът и китаристът имахме по една авторска песен. От другата страна – песните са кавъри. Мими се поинтересува да чуе авторските песни. През този период тя си гледаше детенцето, току-що родено. Изсвирих й на пианото две мои песни, все още без текст. Като чу „Магазин за носталгия“, каза: „Ако ти не я изпееш, аз ще я изпея“. И тъй като песните ми бяха две, едната влезе в самостоятелния ни албум на група „Старт”, а втората – в двойния албум, който Мими подготвяше, също с група „Старт“. Имах и Други композирани песни, но като реализация със запис и прозвучаване в медиите тази е първата”, разказа музикантът, свирил във Финландия, Норвегия, Швеция, Германия и Австрия.
Една от изненадите на вечерта бе гостуването на двадесетгодишния Христо Чочо, син на Чочо Владовски и внук на флейтиста Христо Владовски. Той трогна присъстващите с признание, че помни как покойния му баща му припява „Този град, в който аз съм роден, за мнозина навярно е скучен…“.
Източник: Уикенд
Коментирай