Истина или не, НЛО-та постоянно присъстват в горещите новини в световен мащаб. Те не са само феномен на съвременността, а стара история, датираща от векове. Необикновените светлини в небето винаги са предизвиквали най-малко любопитство у хората. Любопитни са и предметите, паднали от висините или пък същества, различни от човека.
Най-старо и вероятно най-малко надеждно е свидетелството от 1440 г. пр. н. е. в Древен Египет. В така наречения Папирус на Тули, и по-точно в неговия превод от принц Борис де Рахевилц, е записано: „През 22-ра година, през третия месец на зимата, в шестия час на деня, преписвачите на Дома на Живота забелязаха огнен кръг, който идваше от небето. Обектът очевидно беше мълчалив („той нямаше глас”), но „от устата издаваше лош дъх“. Преписвачите, объркани, се хвърлили на земята, тогава, като се опомнили, съобщили на фараона Тутмос III.
Блестящи бели мъже стряскат днешна Северна Италия през 214 г. пр. н. е. Над град Хадрия изневиделица се появява олтар с „мъже, облечени в блестящо бяло“. Подобни форми са
наблюдавани в Амитернум 4 години по-рано. Никой не смее да доближи тези блестящи хора. Факт е обаче, че през 1959 г. в Папуа Нова Гвинея мисионерът отец Гил, заедно с още 25 други наблюдава 4 „човешки“ фигури в НЛО с още два кораба наблизо. Фигурите знаели, че ги наблюдават – когато хората на земята започнали да махат, тези във въздуха помахали също
Една сутрин през 91 г. пр. н. е. римляните виждат рано сутринта „при изгрев огнено кълбо, светещо от северния регион“. Придружено от „силен шум“ (може би звуков удар), това събитие се смята от съвременните астрономи за болид – необичайно ярък метеор, който експлодира в атмосферата.
Същата година близо до днешно Сполето, на 130 километра северно от Рим, пътуващи римляни виждат златна топка да се спуска от небето към земята и да се увеличава по размер. След това се издига към изгряващото слънце, като вече била достатъчно голяма, за да го блокира. Въпреки че се предполага, че кълбовидна мълния обяснява тази среща, обектът очевидно е много по-голям от средния диаметър на кълбовидната мълния от 23 сантиметра.
През 74 пр. н. е. Плутарх от Херонея пише за въздушна мистерия, която се случва по време на кървава битка между армиите на Лукул и Митридат VI в Азия.
Плутарх описва огромен и привидно светъл обект в небето между армиите, „с форма на съд за вино“ и е в сребрист цвят.
Множество римски писатели и историци описват надълго и нашироко различни срещи с НЛО.
Всички те не се страхуват да документират своите наблюдения на мистериозен кораб над главите си. Проблемът с тези „доклади“ е, че много римски историци и писатели се движат между точни описания на събития и метафора, между реалност и измислица. Така че е трудно да се разбере къде свършва истината и започва измислицата.
През 65 г. след Христа над Юдея „се появило чудотворно явление“. Преди залез слънце „колесници“ и „въоръжени батальони се роили по небето, „препускайки през облаците и обгръщайки градовете“. Събитието е развенчано като случай на фата моргана – миражният ефект, при който корабите в далечината изглеждат сякаш плуват точно над хоризонта. Но в този случай записът изглежда достоверен, негов автор е Йосиф Флавий, който добавя, че има много други очевидци.
През 150 г. след Христа между Рим и Капуа братът на папа Пий I Херма вижда нещо, което може би е било голямо НЛО – или дори огромно извънземно. Пристигайки в „облак прах“, той приличал на звяр „като някакво морско чудовище“ с дължина 30 метра, но с „глава“, сякаш от многоцветна керамика. „От устата му излизаха огнени скакалци“, отбеляза Херма. Въпреки че звярът бил страшен, когато Херма се приближил, той просто се протегнал към земята и изплезил езика си. Смята се, че тази среща, описана подробно в „Пастира на Херма“, е била просто още едно от неговите мистични видения.
През 196 г. след Христа римският историк Касий Дио открива странно сребристо вещество, паднало от ясното небе на Колизеума. Това, което свързва свидетелството с НЛО, е, че може да се отнася до „косата на ангел“, описван ту като паяжина, ту ккато желеобразна текстура. Въпреки че е леко радиоактивен, скоро след това изчезва безследно. По-ранни споменавания на подобен дъжд (един в Калес през 214 г. пр. н. е. и един в Рим през 98 г. пр. н. е.) може също да описват този феномен.
Източник: Уикенд
Коментирай