В края на 2023 г. Мариус Куркински отпразнува важна годишнина – 30 години на професионална сцена. По този повод той представи новия си моноспектакъл „Нашенец“ по разкази на Чудомир. Актьорът е роден на 15.10.1969 г. в Нови пазар. Израснал във Варна, където прави и първите си стъпки на сцената. Занимава се с театър от 12-годишен. През 1993 г. завършва НАТФИЗ със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“, а по-късно учи режисура при проф. Георги Дюлгеров.
№1
Влюбен от дете в театъра
Влюбва се в театъра, когато е в 6-и клас. Тогава гледа представление на детското театрално студио към Варненския театър. Пиесата е „Шестте пингвинчета“ от Борис Априлов. Посещението е организирано от училището, а Мариус, когото тогава все още всички познават единствено като Ивайло Стоянов, отива с нежелание и дори закъснява.
„Една разпоредителка че вкара насила, праща ме на първия ред и седнах много притеснен, вдигнах глава и видях снежнобяла сцена, на която имаше деца, изпълняващи роли. Всичко искреше, обляно в светлина, децата бяха радостни от това, което правят. Може би всичко това е оказало влияние – визията и радостта, която те изпитваха. Бяха щастливи! Едно дете трябва да бъде щастливо! Като видях това, го свързах със самата институция театър. Категорично, без колебание, си казах, че целият ми живот ще бъде на сцената: „Аз ще стана артист!“. Това ме споходи със смразяваща категоричност! Изпитах облекчение от това откритие. Все едно се родих втори път!“, казва актьорът след години.
№2
Първата сцена – селският двор
Първите си представления поставя още като дете в селото, в което живеят баба му и дядо му по бащина линия. Там Ивайло прекарвал летните си ваканции. Първата му сцена бил дворът на къщата. „Събуждаш се и казваш, че ти предстои пълно щастие – цял ден в рая“, спомня си актьорът. Следват няколко „режисьорски“ опита преди доста успешна версия на „Криворазбраната цивилизация“ от Добри Войников. Тогава му дават ключа от местното читалище, за да направи пиесата си там. За тогавашното дете това е голямо събитие – истинска сцена с гримьорна, в която да се приготвя за излизането си пред публиката. Първите му актьори са съседските деца. Най-често работи с една от своите братовчедки и с една съседка от турски етнически произход. След време тя заедно със семейството си се мести да живее в Турция и прекъсва връзката си с Ивайло. Едва наскоро разбира, че е станал известен артист.
№3
Учи за куклен актьор
Завършил е Златния клас на проф. Крикор Азарян, но първоначално е приет в НАТФИЗ да учи актьорско майсторство за куклен театър. Професорът обаче по случайност вече го е гледал в представление с актьорската школа на известните братя Райкови, която посещава във Варна. Той го е запомнил, а след години го вижда във ВИТИЗ. Големият театрал веднага разпознава момчето, което го е впечатлило във Варна. Когато разбира, че учи „Кукли“ отсича, че мястото му не е там, а в драматичния театър. „Направи така, че от първи курс „Кукли“ да отида направо във втори курс при него след изпит. За мен това беше моментът, в който започна истинското ми обучение“, разказва актьорът.
№4
Кой го кръщава Мариус Куркински?
Артистичният му псевдоним Мариус Куркински е измислен от Стефан Вълдобрев. Двамата са учили в един и същи клас при проф. Крикор Азарян, Псевдонимът започва да се използва на шега от близките на Ивайло, а когато той подготвя първия си моноспектакъл, решава да го напише на плаката вместо рожденото си име. Смята, че по този начин ще се отличи от останалите актьори. И наистина става така. Спектакълът е „Дон Жуан” по Молиер. Премиератае на 12 февруари 1993 г. Псевдонимът наистина прави впечатление на публиката и актьорът продължава да го използва до днес. По лична карта обаче той запазва рожденото си име, с което близките му го наричат до ден днешен.
№5
Само веднъж се е влюбвал
Влюбвал се е истински и споделено само веднъж в живота си. Това се случва, когато е съвсем млад, току-що завършил НАТФИЗ прохождащ актьор. Той не издава публично кой е бил обектът на чувствата му, но споделя, че е задържал тази любов много кратко – само около 3 години, „Мислех, че е изключително преживяване и то беше такова, но даже в любовта нещата се изчерпват", спомня си актьорът. Имал е и други връзки и влюбвания, макар и не толкова силни, но от години е сам, без да поддържа романтични отношения с когото и да е.
№6
Вярва силно в Бог
Вярващ християнин, изповядващ православието. „От дете вярвам в Бог, винаги съм знаел, че ще дойде миг, в който ще отговарям пред Него. Имал съм панически ужас, че върша нещо грешно”, разказва Мариус. Въпреки че стриктно ходи на църква и се стреми да живее според каноните на православната църква, той прави първата си изповед и взима първото си причастие чак на 50-годишна възраст.
„Каквото и да съм мислил за себе си дотогава, то не може да се сравни с това, което научих след първата си изповед и причастие”, твърди актьорът.
№7
Срамува се от тялото си
Въпреки че е роден и израснал в морската ни столица Варна, не обича да ходи на плаж. Казвал е, че се притеснява от външния си вид, не смята, че има тяло, което трябва да се излага пред погледите на много хора, и предпочита да не се показва публично по бански. В същото време обаче почти цялото си свободно време прекарва в родния си град. Твърди, че там се чувства най-добре, заобиколен от своите близки, баща си и своя по-голям брат.
№8
Година и половина не играе след смъртта на майка си
Година и половина не стъпва на сцената след смъртта на майка си. Това е най-тежкият момент в живота на актьора. В годините, в които децата се възпитават с бой, тя никога не го е удряла. „Всичко беше неусетно, незабележимо. Тя ми е внушавала чувствата, нежността, трепета, обичта към другия, тишината, кроткостта, точното назоваване на събитията, малкото говорене. Тя ми оказа помощ, закрила и подкрепа при моя избор за тръгна към театъра. Мисля, че успях да й се отблагодаря през последните 10 години, преди да си отиде, с препълнените салони и с това, че видя как публиката ме приема“, разказва Мариус.
„Когато майка ми почина, не можех да продължа. Много си бях повярвал, че съм страхотен артист, голям режисьор и театърът е целият свят. Това беше знак, че не съм прав и че има и други неща в живота. Бях забравил най-важното!“, разказва още актьорът. Първото представление, с което стъпва на сцената година и половина след смъртта на майка си, е Сънят на смешния човек по Ф. М. Достоевски.
№9
Не умее да върши нищо
Баща му казва: „Добре, че стана артист, защото нищо друго не можеш да правиш!“. Актьорът е съгласен с него. Той смята, че извън сцената не би намерил живот. Но има много тежка сценична треска, започваща дни преди представленията му.
„Преди всяко представление си казвам, че ще е последното, че не мога повече да върша това и че имам нужда да намеря друга работа. Имал съм и по-големи периоди на изпадания, на недоволство от начина на работа – че не се работи достатъчно. имал съм и моменти, в които съм мислел да спра, но това е белег, че съм на правия път“, смята Куркински.
№10
Всеки път прави упражнения преди спектакъл
Мариус Куркински е един от малкото артисти у нас, които не изпълняват никакви ритуали преди представление. Това е свързано с неговата твърда вярва в Бог и изповядването на православното християнство, според което ритуалите за късмет, са суеверие и следователно – грях. Не винаги обаче е било така. „От ритуалите успях да се отърва постепенно. Те са свързани със суеверието. Когато сцената ме прие, изчезнаха от само себе си”, казва артистът. Това, което прави, преди да излезе пред публиката си, са специални технически упражнения за дикция, както и казване на специална молитва, която се чете преди започване на работа.
Източник: Уикенд
Коментирай