В България отвличаха деца за продажба на органи, а политици прикриваха престъпленията

Марин Маринов, който е частен детектив е сред най-известните криминалисти у нас.

Няколко са случаите на изчезнали хора, които е успял да разкрие в кариерата си в т.ч. и на куриозно отвлечени или пък на загубили се поради една или друга причина.

Маринов отбелязва, че у нас винаги са изчезвали хора, но едва през последните няколко години започна да се говори открито за това.

Криминалистът посочва, че са десетки вариантите един човек да изчезне.

Основно се делят на безследно изчезнали, безвестно изчезнали, без постоянен адрес и умишлено укриващи се. Навремето се случили няколко изчезвания, при това на няколко вълни.

Първата вълна била през 1998 г. в Добрич, когато за раз време се „изпарили“ 30-тина младежи, които никой не видял повече. Покрай тази мистерия, регионът бил наречен Бермудски триъгълник. Повечето от изчезналите така и не били открити.

Разбира се лавината от изчезнали породила и редица слухове, единият от които гласял, че се отвличат деца заради търговия с органи и по поръчка на опасна гръцка банда педофили.

Маринов посочва, че към днешна дата Перник е кандидат да открадне печалната слаба на Добрич покрай изчезналото дете-аутист Сашко и все още неразгаданата мистерия с безследно изчезналия студент Емил Боев.

Той споделя, че неговият колега и шеф на детективска агенция Лъчо Адамски, също се нарежда сред изчезналите без каквато и да било следа. Водейки се от практиката си, Маринов посочва, че в повечето случаи на изчезване, става въпрос за престъпление. Разбира се не отрича и фактът, че у нас се отвличат хора заради органи, което си е доста сериозен бизнес.

Още след изчезването на Съвестин през далечната 1977 г., Маринов и колегите му стигнали до извода, че политици прикриват канал за органи. През 90-те години на миналия век изчезвали основно деца. Хлапетата от малцинствените групи се изпарявали, а бебетата били продавани зад граница веднага след раждането им.

По времето на Тодор Живков, Маринов работил в милицията. Тогава нямало фрапантни случаи на изчезнали, нито пък такива на отвличания, с изключение на сина на известния футболист Христо Бонев в Пловдив.

Губели се предимно възрастни хора със старческа деменция. Обществото имало позитивно мнение за милиционерите и с радост им съдействало при всеки случай.

Маринов отбелязва със съжаление, че към днешна дата нито в полицията, нито в детективските агенции има професионални кадри като от едно време. В преобладаващата част от случаите цари тотална некомпетентност, както и нежелание да се работи. Категоричен е, че ако това се промени, броят на намерените ще скочи драстично.

Източник: Уикенд