България не влезе в Шенген, тъй като не опазвала добре външните граници на Евросъюза, аргументираха се от Австрия и Нидерландия.

Сега упреците са, че пускаме мигранти, докато преди години оборотният бизнес бяха контрабандните канали.

Каквото и да казват, най-печеливши бяха политическите партии. В онези години, а май и досега, функционира стройна система, над която е разперен чадър от политически кръгове, вкл. шефове на ниво министерства. Под тях са силови структури като гарант и контрольор, и накрая идват непосредствените изпълнители – контрабандисти и митничари.

Запознати издават, че за всеки граничен пункт има координатор и отговорници, посредством които се покриват всички смени през денонощието. Събраните от смените пари потеглят към столицата и потъват в партийните каси и офшорните сметки на елита във властта. За мащаба на това финансиране дава представа пример от неособено големия пункт „Гюешево“. По данни на ГДБОП преди години на седмица служители от там са отчитали по над 50 000 долара, при това само от висаджийските контрабандни канали, които текат през този участък от българо-македонската граница. 

Каналите през Русе пък в началото на века се наблюдават лично от персона, която и досега е на висок партиен пост. Тогава през там минавали големи канали за спирт, компактдискове, а и от там е най-силният поток на крадени коли. Според мълвата причина за това е връзката на въпросния господин с автомафията, на която той е адвокат, преди да се запъти към столицата първо като високопоставен полицейски началник, а след това и като партиен бос.

На ГКПП „Аерогара-София“ приоритетите са други – освен ценни пратки и товари, от там се извеждат заможни чужденци нелегално в чужбина. За бивш шеф на пункта се твърди, че разполага с 500 фалшиви български паспорта, които със знанието на покровителите му (хора от високите етажи на властта), са предоставяни на платежоспособни араби, запътили се към Западна Европа, САЩ и Канада.
От подобни канали и незаконни занимания митнически шефове, както и обикновени служители, стават приказно богати. На седмица от този канал са изкарвани по над 40-50 хил. долара преди 10-15 години.

Един от тези хора е Марио Минев, който се появява на границата още в края на 80-те години като протеже на Елка Владова, която по онова време е зам.-шеф на Агенция „Митници“. Уволнен е с голяма мъка през 2006 г. Той отдавна се е превърнал в име легенда в Петрич, след като заедно с фамилията му притежават най-скъпите имоти в центъра на южния град, плюс луксозни хотели по Черноморието и здравни центрове.

Когато Коце Маца бива подгонен от полицейските служби по света, с имотите му се разпорежда именно опитния му съгражданин Марио Минев. 
И докато слуховете го свързват със СДС и дори го наричат „касичката“ на Иван Костов, съпругата на Минев – Величка, преди години става съветник в община Петрич от листата на Съюза на комунистите. Истината е, че голяма част от контрабандните канали на Иван Костов продължават да действат и до днес. Сменят се само чиновниците, затварящи си очите и политиците, прибиращи лъвския пай.

Повече от любопитна е и кариерата на Иван Цанев – бивш директор на Регионалната митническа дирекция в Бургас, който ръководи и организира канала с турски стоки през Малко Търново. Той е свързан с всемогъщия по онова време митнически шеф Асен Асенов. 
След като е разкаран от системата, фирмата му „Теови-2002“ е с предмет на дейност митническо посредничество и представителство при сделки за внос и износ на стоки. 

Първото, което прави Цанев е да вложи спестените си „от закуски“ пари в закупуването на камиони, с които подхваща търговия на едро. Завързва бизнес с продажба предимно на дрехи и обувки, внос от Турция. По неведоми пътища открива няколко фирми в Полша, към които да изпраща турските стоки. Оказва се, че зад това се крие мащабна схема за източване на ДДС. Ревизия на НАП установява, че фирмата му си е спестила плащането на над 2.7 млн. лв. ДДС. В издадения през ноември 2019 г. ревизионен акт е отбелязано, че фирмата е част от международна верига за данъчни измами.
Ревизионният акт бива потвърден от две съдебни инстанции, но Цанев така и не връща източеното ДДС. Към днешна дата дължимото ДДС надхвърля 16 млн. лв. 

Разбира се списъкът е твърде дълъг, а далаверите безкрайни.
Източник: Уикенд 

Как митничари от миналото станаха успешни бизнесмени?