Робин Уилямс винаги е бил актьор, който отказва да бъде поставен в рамки – хамелеон на сцената и екрана, способен да разсмее и най-коравия човек, а в следващия момент да разтърси сърцето му. Холивуд често се е опитвал да го „заключи“ в комедията, но истината е, че Уилямс владееше драмата със същата разрушителна мощ.

Макар публиката да го помни най-вече с комедийни хитове, един филм се откроява над всички – „Мисис Даутфайър“. Снимачната площадка се превърнала в истинска лаборатория за неговия неконтролиран гений. Режисьорът Крис Кълъмбъс разказва, че заради безбройните импровизации били нужни няколко камери, за да се улови всичко, което Уилямс измислял на момента. Материалът, заснет по време на снимките, надхвърлял шокиращите 600 километра филмова лента.

Гласът на Даутфайър се родил буквално за десет минути. Уилямс описва процеса като „демонично обладаване“ – първоначално звучал като Маргарет Тачър и дори плаши децата, но бързо разбрал, че героинята трябва да бъде нежна и почти сладка. Именно това контрастно съчетание прави репликите ѝ още по-взривоопасни.

Идеята за историята идва от консултант по разводи, който съветва Уилямс: „Не превръщай децата си в малки заложници.“ Тази мисъл се превръща в основата на сценария. Един детайл окончателно „заключва“ образа – очилата на Даутфайър. Щом Уилямс ги слага, целият екип знае: героинята е родена.

Така един от най-емблематичните персонажи в киното не се появява от сценарий, а от неподражаемата способност на Робин Уилямс да превръща хаоса в изкуство, съчетавайки комедия, драма и сърце в едно.

Източник: telegraph.bg