Тодор Живков се гласял да ликвидира експремиершата Соня Бакиш, ако много знае

През 80-те години съпругата на Станко Тодоров – Соня Бакиш била истински трън в очите на Тодор Живков. На 11 юли ще се закръглят 100 години от нейното рождение.

Държавният глава негодувал срещу участието на експремиершата в дисидентския Независим комитет за екологична защита на Русе. Правешкият вожд смятал, че не може половинката на висш партиен и държавен ръководител да се бунтува срещу БКП. 

През 1988-а в антракта на премиера в операта Тато заявил пред обкръжението си: „Аз мога да наредя да ликвидират Соня Бакиш, ако много знае”. Свидетел на заплахата станал Павел Писарев – някогашен шеф на телевизията.

„Дали Тодор Живков е бил сериозен, или просто се е шегувал, не мога да кажа. Нямам никакви съмнения обаче, че той си беше поставил за цел да ме елиминира от партийното ръководство. И преди това удобно да се освободи от мен”, разказвал е приживе Станко Тодоров.

Съпругата му била въвлечена по случайност в Русенския комитет. На 8 март 1988 г. тя се озовала на прожекцията на филма на Юри Жиров „Дишай“, която прераснала в учредяване на дисидентска организация. Някой предложил Соня в ръководството на групата опозиционери и тя не си направила отвод.

Заради участието си в комитета другарката Бакиш била тутакси изключена от БКП. Самият Станко бил поставен между чука и наковалнята. Той хем трябвало да защити жена си, хем да остане верен на партийната линия. Тодоров заклеймил публично Русенския комитет, но с изказването си не успял да спаси БКП членството на половинката си. Затова и по-късно – на 25 април, си подал оставката от Политбюро. Искал да освободи и поста си на председател на Народното събрание, но му било препоръчано да не настоява. Намекнали му, че в противен случай щял да създаде трудности на партията.

Въпреки че останал начело на парламента, Станко Тодоров започнал да се изявява като опозиция на Живков. През лятото на 1989 г. изпратил до Политбюро писмо, с което се бунтувал, че се омаловажава ролята на законодателния орган. Няколко месеца по-късно пък приветствал решението на Добри Джуров, Петър Младенов и Андрей Луканов да свалят Тато.

Твърди се, че превратаджиите нямали пълно доверие на парламентарния началник и не го държали в течение на плановете си. За подготвяната рокада по върховете Станко разбрал едва когато тя се случила.

„Баща ми посрещна промяната с много надежди. Той виждаше възможност строят да бъде ревизиран след 10 ноември и направен такъв, за какъвто беше мечтал. 2-3 години по-късно се разочарова”, свидетелства Калин Тодоров. Синът на експремиера И Соня Бакиш някога бе журналист, а напоследък се изявява като писател на публицистични книги.

Той е автор на томчета за задкулисието на соца и прехода, които се радват на голям интерес от страна на читателите.

През далечната 1980-а Калин направил нещо, което влязло в рязък дисонанс с официалната политика – взел интервю от Лех Валенса. По това време лидерът на профсъюза „Солидарност" бил под домашен арест и полските комунисти се обидили, че в нашия печат му се дава трибуна. Написали официална нота, след която Тодоров-младши бил уволнен от работа. „И баща ми имаше неприятности. Отнесе доста критики тогава”, спомня си „сгафилият” наследник.

Станко Тодоров харесал майката на децата си Калин и Андрей (архитект по професия - 6. р.) през далечната 1945 г. В онзи период Соня Бакиш била репортерка в официоза „Работническо дело” и отразявала дейността на Младежкия съюз, чийто активист бил бъдещият министър-председател.

„Беше красиво момиче. Виждах, че е интелигентна, виждах и опърничавия й характер, но точно това ме привличаше в нея, споделял е приживе в свое интервю експремиерът на НРБ. Той е разказвал и как жена му редовно го критикувала за какво ли не. Никога не му спестявала неприятните забележки и почти винаги се оказвала права. Освен това ръководела и семейния бюджет. „Вкъщи й бях предоставил цялата власт. Донеса заплатата, пък тя да действа, както иска.”

Когато кариерата на Станко Тодоров била в разцвета си, житейската му партньорка (починала през 2010 г. - 6. р.) се изявявала като главен редактор на най-популярното дамско издание у нас - „Жената днес”. По нейно време журналът излизал с впечатляващия тираж от 500 хиляди бройки. „Списанието показваше трудната съдба на съпругата, майката, работничката. То разказваше за нелеките проблеми, свързани с тежкия труд, липсата на елементарни удобства, моралния тормоз.

Опитваше се да прави реалистичен анализ на действителността и да отправя упреци към властта. Така стана приятел на много българки. „Жената днес” им говореше за живота им, а те споделяха болките си: самотата, изневерите, изнервените съпрузи, кавгите в работата, неразбирателството с началниците. Тук-там се промъкваше и недоволство от лошото снабдяване с хранителни стоки и продукти за бита, от безпаричието, от транспортните и жилищните неуредици. Не се бягаше и от остри, деликатни проблеми като абортите, извънбрачните връзки и незаконните деца.

Редакцията се намираше в двуетажна сграда на булевард „Патриарх Евтимий”, малко преди църквата „Свети Георги".

Освен коректив, списанието беше и отдушник. Откровените разговори го превърнаха във второто, след официоза „Работническо дело”, най-влиятелно средство за масова информация. Тиражът достигаше до повече от половин милион, а за Съветския съюз заминаваха още 150 000 броя на руски език. Ако не беше лимитираната хартия, можеше да расте и още. Защото се намираше трудно. Пред РЕП-овете вървеше шегата:

- Имате ли „Жената Днес“?

- Имаме мъжа нощес!

Майка ми притежаваше качества. Тя можеше да казва и отстоява каквото мисли, имаше изострено чувство за справедливост, харесваше и разбираше обикновените хора. Тя се чувстваше еднакво на мястото си както сред световни величия като Валентина Терешкова, Долорес Ибарури, шахинята на Иран Сорая, Индира Ганди и английската кралица, така и в компанията на учителки, счетоводителки, кооператорки, работнички и продавачки.

Тя самата пишеше не зле, но по-важна беше удивителната й дарба да разпознава талантливите, големите пера и да им дава простор. Убеди Николай Хайтов да прави репортажи за „Кремиковци”, Блага Димитрова да вземе интервю от Дора Габе за младостта, първата

любов, старостта, самотата и смъртта, командирова Стефан Продев да пише за Сибир, даде рубрика на Марко Семов, убеди д-р Тодор Бостанджиев да прави консултации за сексуални проблеми.

Списанието гостуваше на поети като Пабло Неруда и Белла Ахмадулина, на страниците му гастролираха „арестувани” стихове на Марина Цветаева и „забранени" мисли на интелектуалци като Жан Пол Сартър и Симон дьо Бовоар”, разказва синът на Соня – Калин Тодоров.

Другарката Бакиш управлявала „Жената днес” над 2 десетилетия. Отстранена била от ръководството на журнала след намеса от най-високо партийно равнище. Първо Тодор Живков и написал телеграма, в която обвинявал списанието в дребнобуржоазен уклон, в еснафщина, в отсъствие на  класово-партийни позиции, в неправилно възпитание на българската жена и в най-страшното тогава – във феминизъм. По-късно БКП решила, че на командния пост в най-четеното дамско издание трябва да бъде инсталирана Елеонора Торлакова – талантлива,

но сговорчива с властта журналистка.

Соня, героинята на възпоменателен очерк, е от еврейски произход. Била е партизанка в Михайловградско, но и до днес мнозина се заблуждават, че е родственица на прочутия преди 9 септември софийски фабрикант Хаим Бакиш.

В зората на демокрацията плъзва мълва, че премиерската съпруга има роднинска връзка със скандалната президентша на Румъния Елена Чаушеску. Приписва й се също извънбрачна афера с именития цигулар Леон Сурожон и далавери с пари на Коминтерна. В никой от тези слухове обаче няма каквато и да е истина. „От вестникарските сензации на онова време вярно е само това, че майка ми и родителката на Александър Божков от СДС имат общ корен по еврейска линия в Пловдив. Трети братовчедки са”, коментира синът Калин.

Самият той възнамерявал да се възползва от майчиното си потекло през 1991-ва, когато започнал психически терор над семейството му, когато се обаждали в дома му и заплашвали, че ще окачат кожите – неговата, на жена му и децата по стволовете на дърветата. Уплашена за живота си, фамилията решила да емигрира в Израел.

„Дори отидох в Синагогата и си извадих документ, че съм евреин. Бащата на съпругата ми обаче се разболя и трябваше да останем да го гледаме”, споделял е известният журналист и писател. Майка му Соня Бакиш била редовна посетителка на Ванга. Поне веднъж месечно гостувала и на Слава Севрюкова и я разпитвала за какво ли не. При една от срещите им софийската пророчица обявила, че списанието на съпругата на Станко Тодоров ще догони по тираж „Работническо дело” - нещо, което почти се сбъднало – както вече споменахме, в

най-силния период на дамския журнал се продавали по 500 хиляди копия.

„Мама беше атеистка. В нея обаче, както предполагам и във | всички евреи, имаше и нещо мистично. То вероятно я караше да посещава от време на време астролози, врачки и екстрасенси”, обяснявал е авторът на бестселъра „Зад завесата на соца“.

Източник: Уикенд