Или ние ще защитаваме социализма с военни средства, или историята няма да ни прости и ще ни разсипят, ще ни погребат. Затова една колективна намеса в Чехословакия в защита на братските сили е наложителна.” Това пише Тодор Живков в тайно писмо до Леонид Брежнев. Тато всъщност е първият комунистически лидер, които настоява за пращане на танковете за смазване на Пражката пролет.
Много скоро в хора му пригласят и ръководителите на ГДР и на Полша – Валтер Улбрихт и Владислав Гомулка, а пъкленият сценарий се осъществява преди 55 години – на 21 август 1968 г. Целта е да се омаже напълно започналата демократизация, насърчавана от новия първи секретар на Комунистическата партия на Чехословакия (КПЧ) Александър Дубчек. Инвазията е осъществена в пълна секретност.
В архива на Комисията по досиетата се намират заповедите за изпращането на двата български полка, които дори са писани на ръка от тогавашния министър на отбраната – армейски генерал Добри Джуров.
Словакът Дубчек минава за „съветски човек” и е посочен за лидер от Кремъл. Родителите му са емигрирали навремето в СССР, учил е в Москва във Висшата партийна школа на КПСС. Брежнев дори го нарича „нашия Саша”, но реагира гневно още на първата среща със злополучния си избраник.
„Говорите, че строите чехословашки социализъм с човешко лице! Тогава какъв е нашият, съветският социализъм?!”, отсича ядосано съветският вожд и дава ход на заговора срещу перестройка в Прага. На 18 август лидерите на СССР, ГДР, Полша, България и Унгария се събират в Москва.
Решават „здравите сили” на КПЧ, начело с лидера на словашките комунисти Васил Биляк, да пратят писмо с искане за военна помощ. Задействана е операция „Дунав" за окупацията на Чехословакия.
С три учения войските на петорката на 11 август вече са готови за настъпление. България определя два мотострелкови полка – 12-и 22-ри с командири полковниците Александър Генчев
и Иван Чавдаров. Те са предадени на подчинение на щаба на Обединените въоръжени сили (ОВС) на Варшавския договор, но всъщност са под съветско командване. 22-ри полк е от 962 офицери и войници. Дислоциран е в Харманли и прехвърлен в Ивано-Франковск в Украинска СССР (УССР). 12-и мотострелкови полк, базиран в Елхово, е транспортиран с кораби до село Жнатино в УССР, близо до границата с Чехословакия. Включва 1206 офицери и войници.
С постановление №39 от 20 август 1968 г. Министерският съвет дава разрешение за инвазията на войските ни в Чехословакия. Първи подпис под документа слага Тодор Живков като министър-председател, а след него 32-ма партийни величия. Ден по-рано министърът на народната отбрана генерал Добри Джуров написва собственоръчно в 20 часа две секретни заповеди. С всяка от тях нарежда на всеки командир: „За ликвидиране на контрареволюцията в Чехословакия заповядвам полкът да пристъпи към изпълнение възложените му от главнокомандващия ОВС бойните задачи по разгрома на вражеските елементи”. Параф освен Джуров слага и началникът на Генералния щаб Атанас Семерджиев.
Ако се питате защо заповедите са писани на ръка от бай Добри, макар и четливо и на правилен български език – все пак Джуров е учил в Духовната семинария, и при това в работен ден, бивш офицер от Трето управление на ДС – Военно контраразузнаване (ВКР), поясни, че са получили указание от съветските другари за пълна конспиративност.
„Смяташе се, че американското посолство у нас, което тогава се намираше на ул. „Съборна” – на крачки от военното министерство, разполага с мощна и прецизна техника, която е можела да възстанови текст по звуците от пишеща машина”, пояснява офицерът.
В 22,15 часа на 20 август войските от Варшавския договор получават код „Вълтава-666“ за началото на операцията. 45 минути по-късно е обявена бойна тревога. По защитени канали 200 000 военни и екипажите на 2000 танка и бронетранспортьора
получават сигнал за настъпление. Нахлуването в Чехословакия се осъществява на 18 места – от Полша, СССР и Унгария, от общо 24 дивизии.
Армията на ГДР е спряна на границата, тъй като Брежнев се опасява от ескалация при появата на немски войски в Чехословакия. Военната техника е маркирана с бели ивици. Заповядано е тази без бели ивици да бъде незабавно „неутрализирана”. 12-и. Полк пресича границата на Чехословакия на 21 август в 4.05 ч. при село Матовце. Бързо преодолява 120 км до Кошице, но в центъра на града се натъква на барикади от автомобили, трамваи и камиони. Многобройна група, предимно младежи, нападат колоната с камъни и тухли. Множеството скандира: „Вървете си у дома“, „Това не е вашата страна“. Счупени са стъклата на почти 50 автомобила,
вратите на 10 и антените на 5 радиостанции. Има опити да се свалят шофьорите и войниците от някои машини. Колоната обаче си проправя път и стига до град Рожнява, където по нея е открит огън. Тогава командирът изкарва от тила съветски танкове и БТР-и, които „откриват първоначално огън във въздуха, а после и по нападателите и правят заслон от двете страни на колоната", пише в свръхсекретен документ в Комисията по досиетата. В 10 ч. полкът навлиза в Банска Бистрица и я окупира, като завзема летище „Зволен" без жертви, но с 29 ранени.
Задачата на 22-ри полк е по-лесна. На 20 август в 6 часа сутринта групата, вече част от шеста въздушно-десантна дивизия на СССР, получава заповед да овладее летищата Рузине (сега в Прага) и Водоходи. Полкът на 21 август се приземява на 2 етапа. Не се натъква на съпротива, тъй като летищата вече са овладени от съветските войски. Превземането на Рузине е извършено с измама.
Съветски пътнически „Ан-24“ иска разрешение за аварийно кацане заради повреда. На пистата от него изскачат парашутисти, които превземат аеродрума.
Дългогодишният началник на ВКР на ДС ген. Васил Терзиев е отговарял за контрола и пресичането на вражески прояви сред българските военни. Това разкрива документ от архива на ДС. Името на покойния генерал нашумя отново, след като стана ясно, че неговият внук със същото име – Васил Терзиев, е кандидатът за кмет на София, издигнат от ПП-ДБ, а цялата фамилия е от партизани и служители на ДС. За ролята на ген. Терзиев в потушаването на Пражката пролет свидетелства доклад, изготвен и подписан лично от него. Документът е създаден в края на януари 1969 г. след завръщането на българските войски. Носи гриф „Строго секретно“ и е изготвен само в 9 екземпляра.
Докладът описва проблемите, с които се сблъсква ВКР по време на операцията. От него става ясно, че българската армия и ВКР през този период са били превърнати във функция на СССР, а всеки опит в армията за независимо поведение и мнение е смачкван и наказван още в зародиш. Дори е следена и кореспонденцията на войниците. Особен акцент е поставен върху поведението на българските военни и дейността на оперативните работници, които трябва да следят за спазването правилната партийна линия и неподдаването на влияние на демократичните идеи на Пражката пролет.
От анализа на ген. Терзиев става ясно, че преди заминаването за Чехословакия са взети мерки двата полка да бъдат прочистени от неблагонадеждни лица, които са оставени в поделенията под агентурен контрол. Васил Терзиев се хвали, че по време на инвазията е придобил нова агентура от войнишкия, сержантския и старшинския състав, а офицерската е била на високо ниво.
„Благодарение на това на територията на ЧССР чрез тях (агентите офицери) бяха получени редица оперативни данни за отделни граждани, враждебно настроени към съюзните войски, или пък готови да ни оказват помощ. С някои от последните след преоценка на данните бе установен оперативен контакт от нас или съветските другари и използвани за работа в гражданското обкръжение. Голяма част от агентите офицери бяха наградени с, грамоти от командването на корпуса и армията“, посочва ген. Терзиев.
В доклада началникът на ВКР плътно се придържа към опита на съветските другари, който смята за безценен. Агентурата трябва да следи и да предотвратява „изменническите тенденции“.
„В тази връзка да се държи под наблюдение контингентът, годен за измяна на Родината и постоянно да се изучават ежедневните прояви“, препоръчва ген. Васил Терзиев. В резултат на това е доловена подготовката за измяна на Родината на войник от 12 МСП, след което той е
задържан и предаден на Следствения отдел на ДС“, посочва генералът.
Втори документ в архива на Комисията по досиетата. Той представлява грама от резидента в Прага от 16.11.1968 г. в него става дума за чистка в органите на чехословашката ДС и назначаване на здрави комунисти. В грамата се предлага да не се кани никой засега от Прага. Има само едно изключение „Другарят генерал Терзиев може да дойде и с удоволствие ще бъде приет от началника на III управление. За това трябва да съобщи най-малко една седмица преди да се подготви съответната програма, а и аз да бъда в Прага. Посещението може да стане около 2-3 декември”, пише резидентът.
Вероятно ген. Терзиев е помагал на хардлайнерите в Прага да създадат новото ВКР.
Докато българските части минават границата, съветски парашутисти вече са завзели най важните обекти в Прага и Бърно.
В 4 часа сградата на ЦК е обградена. Парашутистите арестуват Дубчек и обкръжението му. В 10 ч. сутринта Дубчек, премиерът Олдржих Черник, председателят на парламента Йозеф Смрковски, членовете на Централния комитет на Комунистическата партия Йозеф Спейчек и Бохумил Шимон и ръководителят на: Националния фронт Франтишек Кригел са изведени от сградата от служители на КГБ и на чехословашката ДС (StB), водени от заместник-министъра на вътрешните работи Вилиам Шалгович. Откарани са на летището и със съветски военен самолет са отведени в Москва.
Следва призив по радиото на президента ген. Людвик Свобода гражданите да не дават въоръжен отпор на нахлуващите войски. Навсякъде обаче окупаторите срещат тяхната пасивна съпротива. Чехи и словаци саботират придвижването на военните сили, променят много от пътните знаци и табели, а някои места хвърлят по съветските танкове коктейли „Молотов“. Хората са на улицата и искат незабавно изтегляне на чуждите войски и връщането на ръководителите от Москва. Там те са принудени под заплахи и заради опасенията да не стане ескалация на насилието да подпишат Московския протокол, с който се легитимира окупацията на Чехословакия.
В съветската столица пристигат президентът Свобода и Густав Хусак който по това време е вицепремиер и впоследствие е избран за първи секретар. Хусак се придържа към общата позиция на Дубчек и съпартийците му, че целите, поставени от лидерите на ССОР, са могли да бъдат постигнати и с други, невоенни средства. С Хусак обаче идва „нормализацията” - затвърждаване на контрола на компартията. Според по-нови данни по време на инвазията са били убити 108 граждани на Чехословакия, а повече от 500 са ранени. По-голямата част от тях са цивилни. Най-много жертви е имало в Прага в района на сградата на Чешкото радио, където съветски войници са стреляли срещу демонстрантите.
Съветските танкове напускат Прага на 11 септември 1968 г., а войските остават в Чехословакия до 1991 г. Българското военно присъствие продължава до 22 октомври 1968г. -22-ри полк се изтегля с влак до Одеса, а оттам с кораби до Бургас. България дава една жертва – убит е младши сержант Николай Николов, който по неизвестни причини тръгва на автостоп към Бърно.
София поднася извинения на Чехия и Словакия с решение на парламента през 1990 г. и по-късно по време на визитата на президента Петър Стоянов в Прага през 1997 г. По ирония на съдбата тя е първата страна, настояла за инвазията, и последната от бившия Варшавски пакт, която се извинява за участието си в смазването на Пражката пролет.
Източник: Уикенд
Коментирай