Тайните на Гьобелс излязоха наяве и след 70 години асистентката му проговори
Брунхилда Помсел е на 105 години, а е работила в самото сърце на нацистката пропагандна машина като секретар на Йозеф Гьобелс. След десетилетия мълчание, тя най-накрая реши да говори за своя шеф. По повод премиерата на филма за живота му, Помсел разказала за пълната липса на състрадание и личния живот на своя чудовищен шеф. "Рядко го виждахме сутринта", казва Брунхилда, една от няколкото асистентки на нацисткия министър на пропагандата Йозеф Гьобелс. "Надявам се, че светът няма отново да се обърка, както се случи след това. Голямо облекчение е за мен, че нямам деца, за които би трябвало да се притеснявам", казва още Помсел. Тя е един от последните оцелели от вътрешния кръг на нацисткия режим и заявява, че прави тази изповед преди края на живота не като опит за пречистване, а за да предупреди света, да не прави нова грешка. "В действителност, не съм работил нищо друго, освен да пиша в офиса на Гьобелс", разкрива Помсел и твърди, че хората, които днес казват, че биха му се противопоставили, просто лъжат. "Цялата държава бе като попарена след тяхното идване на власт", казва Помсел. "Нямаше място за идеализъм, защото тогава заради него можехме да останем без глави", допълва тя. Помсел е на 31 г., когато е започнала да работи в министерството на пропагандата през 1942. година, и то след като я уволняват от държавното радио. "Бях поласкана, защото мислех за работата си като награда, с оглед на това, че бях най-бързата в писането на машина". Помсел твърди, че, въпреки че е работила в самото сърце на нацисткия режим, знаела много малко за ужаса, който се е случвал навън. "Знам, че всички мислят, че всички знаехме всичко за това какво се случва, но не знаехме. Всичко беше много тайно", обяснява Помсел, но отказала да признае, че е наивно да повярва в това, че евреите, които изчезвали, всъщност са били изпращани в провинцията, с цел отново заселване на района. Когато си спомня за своя шеф, министърът на пропагандата Йозеф Гьобелс, отбелязва, че винаги е бил положително настроен, че носел костюми от най-хубавите материи и че е бил усмихнат. "Имаше много чисти ръце, сигурно е ходил на маникюр всеки ден", спомня си секретарката. Само от време на време тя е имала възможност да види истинското лице на човека, който е превърнал лъжата в изкуство, в служба на нацисткия режим. Когато видяла как държи реч за тоталната война, тя била изплашена. "Нито един актьор не може така добре да извърши такава трансформация. В офиса е елегантен и цивилизован, а на сцената беше истински звяр, крещеше като яростно джудже", обяснява Помсел. Ден след рождения ден на Хитлер през 1945 година, настъпва денят, когато живота на Брунхилда Помсел, какъвто го познава до тогава, приключва. Когато на шефа й му е наредено да се присъедини към Хитлер в бункера, Помсел казва, че нещо в нея е умряло. "Опитахме се да му набавил колкото е възможно повече алкохол, за да преживее по-лесно нещата", казва Помсел. С настъпването на руската армия в Германия, Помсел е арестувана, след което прекарала пет години в затворите на Берлин. [caption id="attachment_490476" align="aligncenter" width="519"]
Тайните на Гьобелс: Секретарката му проговори[/caption] "Аз казах истината за това, което съм и съм работил. Мога да ви кажа само, че времето прекарано в затвора не е приятно", казва Помсел и добавя, че дори когато се върнала у дома от затвора, живеела в кошмар. Малко след излизането, нейният живот започнал да прилича на този, който го е водила рано. Отново работела в една държавното радио и напреднала до позицията главен секретар на директора на програмата, преди да се пенсионира през 1971 година.
Коментирай