Заради обезлюдяването и все по-оскъдните възможности за заетост, лошите пътища и не на последно място огромната доза негативизъм, царящ от Видин до Враца, северозападната част на България често бива наричана, дори и от местните Северозападнала.
Въпреки тези тъмни краски, кътчето, обхващащо три географски и административни области, е препълнено с куп природни забележителности, както и такива, създадени от човека.
Някои от тях са добре известни – пещерите Леденика и Магурата, връх Околчица, няколко манастира по Искър, Белоградчишките скали, крепостта „Баба Вида”. Други са внимателно пазени, сякаш се чака най-подходящото време за тяхното огласяване. Малцина са тези, които знаят за тях, но мълчат и не казват. Защото за такива неща не се говори, казват в Белоградчишко, където коренното население – торлаците, умеят да усещат Балкана в цялата му многообразна прелест и богата история. Недалеч от тях хората в селищата по поречието на Дунав пазят предание за извор с жива вода.
Съмнението, че това е само приказка, обикновено предизвиква един и същи отговор: „А щеше ли да ги има приказките, ако някога не е съществувало това, за което разказват”. Изворът с живата вода, която лекува всички болести и от която човек не остарява, се намира близо до Дунава и недалеч от Видин. Скрит е в обработваема земя. Говори се, че още не е дошло времето да се разкрие, но и това ще стане един ден. Понякога, но редовно и периодично, в сънищата на мъже и жени от района се явява жена – блестяща, много красива, със сини очи и светла коса. Казвала, че е много стара, почти колкото света. Подържала младостта си чрез извора с жива вода, който се намирал до голямата река, най-вероятно до Дунав.
Все повтаряла, че ще дойде време и изворът ще се разкрие за хората, но те трябва да станат по-добри и да изпълнят сърцата си с любов.
На иманярския фолклор принадлежи друга легенда. Нейният разказ гласи, че в местността Божурица във Видинско под възвишенията са скрити несметни скъпоценности. Те се пазят от древни приспособления и уреди, далеч по-съвършени от тези, които се показват във филмите за съкровищата на Древен Египет. Отрова и стрели пазят златото. Няма човек, който може да стигне до тях, и няма да има, докато не настъпи часът за разкриване.
Богатството принадлежи на България и никой няма право да се ползва дори от малка частица от него.
От по-ново време е легендата, че когато царица Йоанна с двете си деца напуска България през 1946 г., преди заминаването идва в местността Божурица. Придружена е само от най-доверените си хора. Влиза в една пещера, на която входът е неизвестен за други. Не се знае дали взима или оставя нещо. За тази пещера се говори, че крие вагони злато и скъпоценности.
Източник: Уикенд
Коментирай