Управлението на четвъртия от 18-те премиери на България след 1989 г., е пълно опровержение на мантрата, че залогът на просперитет на държавата е тя да бъде ръководена от образован интелектуалец.
Двугодишното пребиваване във властта на един рафиниран интелектуалец, какъвто е любен Беров, е крещящо доказателство, че само това не стига. И че освен образование и интелект, са нужни характер и кауза. Докато за премиерстването на Любен Беров ключови са именно понятията „пребиваване във властта“ и „рафиниран интелектуалец“. То ще си остане в историята с емблематичната фраза на един от вицепремиерите му и министър на транспорта уж от СДС – Нейчо Неев, характеризираща най-точно несъстоятелността му: „Егати държавата, щом аз съм й вицепремиер!“.
На това правителство още приживе на челото му е лепнато клеймото „безвремие“. Безвремие за доброто бъдеще на държавата. Иначе времето се оказва много усилно и плодотворно за раковите образувания, които и до ден днешен продължават да разяждат обществената тъкан.
Зад благородния декор процъфтява рекетът, лее се кръв в гангстерските войни на организираната престъпност, процъфтява рекетът, съсипващ прохождащия частен бизнес, нарояват се кухи банки за източване на малкото останали държавни пари, наплодили кредитните милионери, извършва се брутална ембаргова контрабанда и грабеж на националното имущество, доларът стига невиждана до този момент висота от 64 лв., безработицата се изстрелва в небесата, ножицата между бедни и богати се разтваря до счупване в полза на едва 5% забогатели за сметка на 95% обеднели, съдът и извършваните сделки прогниват от корупция, наркотърговията и проституцията избуяват като райграс, улиците гъмжат от гражданско недоволство.
А политиците демонстративно нехаят за тези процеси, но всъщност ги покровителстват и както винаги задкулисно и тихомълком редят бъдещите си схеми за експлоатирането на властта единствено в свой интерес. Какво по-невинно, крехко и умилително смокиново листо за всичко това от учения проф. Любен Беров с подчертано интелектуален произход и битие, който стои начело на правителство, определено по-късно като първи опит за управление на тройна коалиция.
Източник: Уикенд
Коментирай