През 1860 г., на 32 години, Лев Толстой се жени за София Андреевна Бере, дъщеря на московски придворен лекар. Тази стъпка е изключително съдбоносна за живота и творческата му кариера. По природа красивата София е енергична и властна жена, която цени и обича своята свобода. Двамата с Толстой имат 13 деца. На 23 февруари 1895 г. умира от скарлатина най-малкият син на семейството - 7-годишният Ваничка. Скръбта на съпругата няма граници. През лятото на 1895 г. тя отказва на мъжа си да посети Ясна поляна, тъй като се бои от спомени, свързани с детето. Белетристът иска да разсее мъката на любимата му жена. Той кани на гости в имението си литературния критик Н.Н. Страхов, който в миналото действал добре върху настроението на София Андреевна. Литераторът обаче не успява да извади жената от тежкото състояние, в което е изпаднала. [caption id="attachment_416663" align="alignleft" width="300"]Толстой Лев Толстой[/caption] Най-възрастната дъщеря на Лев Толстой - Мария, пише на 7 юни 1895 г. писмо до свой приятел, в което изтъква, че майка и проявява невероятен егоизъм. Тя се възмущава от факта, че София дава непрекъснато воля на мъката си и не умее да се сдържа. Много ми е жал за татко - изтъква Мария. Действително Толстой е разстроен от поведението на съпругата си и не може да работи. Най-накрая в своя дневник той стига до извода "Главното, аз и преча!" Когато пише тези редове, София вече възвръща равновесието си. Причината за това е известният тогава композитор С. И. Танеев, който прекарва цяло лято в Ясна поляна. В началото на септември музикантът си тръгва и доволният съпруг го кани да им гостува отново, на другата година. През следващото лято писателят вече не е така добронамерен към маестрото. Причината за лошото му отношение към него е фактът, че жена му започва да се влюбва в "този чужд човек". За това време Толстой пише в дневника си: "Танеев, който се държи неприлично у нас в къщи..." По това време 51-годишната дворянка е изключително щастлива. Тя има, както отбелязва в дневника си, "всекидневни весели срещи" с музиканта. Двамата се возят в лодки и понякога обядват във влак. Разхождат се с брички и пътуват без цел до Тула или до станция Козловка. "Любов" - така определя самата София своето отношение към Танеев. "Мъчат ме грешни мисли" -записва в дневника си Андреевна. "Двойната любов" - едновременно към съпруг и любим - за нея е "възможна". Понякога тя се самосъжалява, че е обичала цял живот "само нему" (мъжа си). През 1896, 1897, 1898 и 1899 г. чувството на София към маестрото достига своята кулминация. В Москва тя използва всяка минута да се срещне с него. Ако не успее, отбелязва в тетрадката си, че духът и  се мъчи от желания. Майка на толкова много деца и баба на шест внука, София се пързаля на пързалката на Патриаршеските езера с младия ученик на Танеев. На 4 септември 1898 г. съпругата на Лев Толстой изповядва пред белия лист, че се чувства по-млада от всякога. Тя открива в себе си "същата способност за любов", както когато е била на 18 години. Любовта на Толстая към музиканта я разделя от Лев и от нейните деца, които я осъждат. Дъщерите съчувстват на баща си, а синът и Иля Лвович направо  и заявява, че в Москва, в Петербург и дори в Киев всички говорят за интимното и увлечение. На 1 март 1897 г. Лев Толстой търси у себе си любов към врага си и не я намира. На 2 май същата година той заминава от Москва за Ясна поляна. Съпругата му не тръгва с него. Той нарича "отвратителна мръсотия" връзката на любимата си с Танеев. Писателят опитва всичко: скандали, увещания, снизхождение и доброта, но напразно. Соня, както нарича той София, е непреклонна. През този период Танеев също е ужасен от поведението на госпожа Андреевна. С цялото си поведение той показва, че се страхува от общественото мнение и от страстта на София. Отначало влюбената жена се прави, че не забелязва бягството на музиканта от нея и продължава да го преследва. Толстой отново моли съпругата си да обмисли хубаво всичко пред Бога и да му се обади. По това време той е в имението на брат си Пирогово, близо до Ясна поляна. Тя нарича поведението му "ревнива злоба" и не желае да вникне в неговите душевни страдания. Дори кани Танеев на гости в семейното им имение. Лев Николаевич изведнъж утихва. Става добър и дори кара велосипед. На 28 юли 1898 г. между София и мъжа и избухва страшен скандал. Жената на Толстой изпада в истерия. След което прави тежък нервен припадък. После е обхваната от треска, говори несвързано и плаче. До 1909 г. г-жа Толстая търси плахо връзка с Танеев, но той постоянно бяга от нея. В дневника си огорчената жена записва, че той е невъзпитан. По време на разходките си с приятелки обаче София непрекъснато търси поводи да говори за него. Студеното и отношение към Лев Толстой не се променя. През 1895 - 1899 г. драмата в семейството на гениалния руски писател Лев Толстой достига кулминационната си точка. Писателят бяга от дома си в Ясна Поляна и търси спасение от духовния ад, в който се намира. Той тръгва да дири свои идейни съмишленици, но по пътя се разболява тежко и умира.