Историята на песента „Среща“ на Щурците
Кой не си е припявал един от гениално простите рефрени, който Щурците имат привилегията да изпълнят: „Край реката редят се, редят се тополите, побелели, побелели от първия сняг...“ София, Пловдив и Пазарджик спорят чии са тополите, възпети от автора на „Среща“. Столичани посочват дърветата край Перловската река, а пловдивчани и пазарджиклии край Марица. Спорът обаче печели Хасково и неговият булевард с тополи край реката. Автор на текста е хасковският поет Симеон Стоянов, покойник от 2002 г. Той не е имал представа, че римите му ще послужат за песен на Щурците в култовия им албум „20-и век“. Кирил Маричков от групата не го познавал, преди да се вдъхнови от словата. Рокаджията харесал стихотворението „Среща“, което било предоставено в редакция „Поезия“ на БНР. Готовата песен става хит, а те още не са се видели. Запознанството все пак се осъществява чрез хасковския актьор Янко Митев. След концерт на Щурците в Хасково той представя един на друг създателите на текст и музика. „Запазих маса в ресторант, говорихме си цяла вечер за изкуство и прекарахме чудесно. Монката носеше и други свои стихотворение, но точно те не грабнаха Кирил тогава. Договориха се тогава за още бъдещи проекти, но за жалост това не можа да се осъществи“ – разказва Янко Митев. В оригинал стихотворението завършва по-драматично. По свое усмотрение групата променя последната строфа по начин, различен от оригинала. Авторът Симеон Стоянов го разбира чак когато прозвучава песента. Не прави скандал. Друг приятел на поета припомня в негова памет любопитните догадки за музата, вдъхновила го за стиховете. Пуска се и веднага се опровергава местната клюка, че среща е копнеж по красива местна учителка. [caption id="attachment_486496" align="alignleft" width="300"]
Тополите в "Среща" са хасковски[/caption] „В „Среща“ Симеон Стоянов пише за своята ученическа любов Мариолка. Това бяха неговите първи любовни трепети“ – заявява писателят и художник Петър Ангелов. „Голямата му любов без съмнение бе съпругата му Руска, негова сродна душа и опора в живота. След смъртта й той буквално се срина“ – спомня си Ангелов. Когато Ангелов е директор на издателство „Български писател“, успява да издаде през 2000 г. последната стихосбирка на Симеон Стоянов. Никое от стихотворенията му обаче не достигат славата на „Среща“. Дали аз закъснях или времето бързаше? Дали аз закъснях или всичко бе сън? Отшумя като приказка, каквото ни свързваше. Отшумя като празничен звън ... Край реката редят се, редят се тополите, побелели от първия сняг. Аз не чакам за среща, аз не чакам, но моля те, ти да минеш по другия бряг. Край реката редят се, редят се тополите, побелели, побелели от първия сняг. Аз не чакам за среща - не чакам, но моля те ... О, моля те - ти да минеш по другия бряг. И тогава на моста ще бъдем пак двамата. Ще си спомниме всичко отново за миг. Ще се срещнеме с погледи, скрити през рамото и ще тръгнем по своя път сами. [kkstarratings]
Коментирай