Публикувано от 
Една министерска наредба бавно убива българските деца. Нелепата промяна е приета наскоро от Министерството на образованието. Подписът на министър Даниел Вълчев утвърждава безумието, че не родителите, а експерти на МОН имат право да определят къде да учат децата с увреждания. Както често се получава в нашата държава обаче, министрите не доосмислят наредбите, които са приели, и се получават скандални недоразумения.
В случая обикновените училища не предлагат специализираната помощ, от която се нуждаят децата с увреждания, и така много от тях изостават в развитието си. Извеждайки насила малчуганите от помощните училища, министерството обрича някои от тях дори на бавна смърт.
Не всяко дете има възможност да се интегрира със заболяването си. Нещо повече – не всяко училище може да предостави нужните условия на учениците с проблеми. На тази възраст децата са крайно жестоки, подиграват се на хората с недъзи и нямат подход.
Друг е въпросът, че повечето от училищата отказват да приемат деца с увреждания или не разполагат с ресурсни учители. Специализираните школа предлагат на своите възпитаници нужното внимание, като за две-три деца се грижи един преподавател. Така учениците напредват значително, докато в обикновените школа те изостават и надеждата да бъдат някога излекувани става невъзможна.
Другата недомислица е, че се губи и възможността след време децата с увреждания да кандидатстват във ВУЗ, тъй като в обикновените училища те не получават реални оценки, а само „преминал” и „не преминал”. В помощните училища учениците са оценявани по шестобалната система и с успеха си винаги могат да кандидатстват във висше учебно заведение. Сега тази възможност им е отнета.
Такава участ е сполетяла малката Йоана, която е изгубила напълно слуха си. Дъщерята на Константина Коцева доскоро е учела в помощно училище, където са и помогнали изключително да напредне.
На тригодишна възраст детенцето вече е с множество тежки диагнози. Мозъкът на бебето расте по-бързо от черепа и малкото е почти напълно глухо. Майката Константина предава дъщеря си на грижите на педагозите в училището за деца със слухови проблеми. Според майката, ако не са били те, Йоана никога е нямало да може да й каже „мамо”. С тяхна помощ детето вече може да пише името си и да произнася голям набор от думи.
След приетата наредба на Константина й е забранено да води Йоана в специалното училище. Детето започва да изостава, а майката се притеснява, че в обикновеното школо децата ще се отнасят подигравателно с Йоана и тя ще загуби възможността изобщо някога да се излекува. Всяко забавяне в нейното развитие я обрича!
Подобни новини:
Абсурдно е твърдението, че децатазавършили помощни училища могат да продължат обучението си във ВУЗ.
Като излязат от помощното училище те нямат преаво да продължават обучението си. Най – доброто за децата с увреждания е масовото училище. ТАм те са сред връстниците си и изключително бързо напредват и догонват останалите деца в интелектуалното си развитие.
Разбира се, има и изключения. Има деца, които не могат да посещават масово учлище поради редица причини.
И аз не съм съгласна с това, МОН да преценява и да казва оследнатадума, за това къде ще учи едно дете. Родителите трявба да имат свободата да решават това.
Но съм изумена и от твърденията в тази статия, че изкарвай ги от помощните училища децата са „обречени на бавна смърт“.
[...] едно животно да нападне случайни минувачи, както и деца, които по никакъв начин не са го предизвикали, са [...]