Тия дни отново се заговори за убийствата, извършвани по българските граници в годините на социализма. Но повечето хора си мислят, че жертвите са били само български бегълци. Оказва се обаче, че България, като външна граница на соцлагера, ограден с телени мрежи и Стени, е била считана от граждани на ГДР и други страни от Централна и Източна Европа за по-безопасно място, от което недоволните от режимите забягвали в лъскавия Запад.

Германският учен Щефан Апелиус не счита темата за приключена и от години разследва случвалото се по южните ни граници, което е отнемало живота на негови сънародници. Тези хора са били заравяни направо в набързо изкопавани ровове, веднага след като безмилостно са били разстрелвани. Местните хора са развивали нещо като бизнес и за да спечелят някой лев за заловен беглец, са се превръщали в помощници на униформените убийци. Някои дори са обучавали кравите си да душат по дирите на жертвите.

По-подробно разследването на истината за лова на хора по границите ни разказва за тайните на „гедерейската” горичка до граничния пункт Калотина. Част от тях са научени от разказа на български художник, който е рисувал през 80-те години стените на поделението в същия ГПП. Тогава той разговарял с бивш граничен офицер. От думите му станало ясно, че за убит или заловен беглец редовите войници са получавали няколко дни отпуск, а местните жители информатори – дрехи и други помощи от първа необходимост. За награда на висшите чинове така и не станало ясно какво е давано. /На държавата пък ГДР е заплащала по 2000 лв за всеки немски беглец/. Офицерът споделил също, че е ползвал „гениална” идея за свързване на дома си с кабел за тревога, което пък му е позволявало да излиза на лов за хора направо от дома си, а не от заставата.

Немският учен все още смята, че под ключ се държат архивите в България от социалистическо време, но не губи надежда, че ще бъдат отворени за да излезе наяве истината за съдбата на сънародниците му и за облагите, което са получавали висшите военни.

В Германия жертвите на Стената са реабилитирани, но загиналите заради „стените” в бившите социалистически страни и България все още не. Така например в документацията на Щази до ден днешен е записано, че тези хора са престъпници. Затова близките им, които навремето не са получили дори телата на загиналите си роднини, сега искат да съдят държавата ни в Страсбург. Освен това се знаело от проучванията на немския учен за това, че не се е използвал предупредителен сигнал, който се изисквал само про форма и общо взето граничарите са били поощрявани да ползват оръжието си. Залавянето сякаш не се е практикувало.

Това, което България е направила досега е, че през април т.г. Комисията по досиетата за първи път даде официална информация за убити от български граничари граждани на някогашната комунистическа ГДР, които са опитали да пресекат границата ни на юг, за да избягат в Гърция или Турция.

Подобни новини:

None Found