Публикувано от 
България е на път да има най-коментирания министър в своята политическа история. И то не като махаленска разговорка, а като съвсем тънка, деликатна, чувствителна и основополагаща тематика. По теми като тази за етническия вот, за подмяната му или за ликвидацията му, за антидоган и продоган, за предимствата и недостатъците на мажоритарния и пропорционалния вот в случаи като този с уникалната ситуация в България по отношение на етническия баланс и мир, за личностните, професионалните и управленските качества на първия в историята ни министър на КУЛТУРАТА, чийто майчин език е турският и др.
Преди да обсъдим и осъзнаем какво произтича от оглавяването на културното министерство от дълбокоуважавания г-н Вежди Рашидов, е редно да поискаме бурни акламации от Европа, Щатите и света по повод този ни така демократичен избор. Той ни приравнява по степента на демократичност със страни от ранга на самата САЩ и ЮАР, където идеята за народовластието в момента е много по-приложима от страната люлка на същата – Гърция. Цветнокожи в Щатите и Южноафриканската република станаха и стават президенти. А Гърция си е направо еталон за мухлясал архаизъм, където си господства свиреп национализъм, щом там не биха допуснали не само представител на етноса, осъществил непризнаван геноцид на народа, да бъде депутат или министър, ами не позволяват да има собствен бизнес, а само да го наемат на работа, дори и като шивач. Тези немирници си пазят територията, икономиката и традициите, които няма да допуснат Елада да е символизирана чрез едно-две островчета с пет шест статуи и изпочупени колони и постаменти на Акропола например.
Не че новото правителство е пионер по отношение на раздаване на министерства на хората на Доган, а защото е първото, което ще повери именно културния ресор на събрат на Доган по произход. Сънародникът ни Вежди Рашидов също ще трябва да разбие на пух и прах остатъците от националистическо мислене и също с действие или бездействие да не доказва, че са съществуват разлики между това да има министър, представител на ДПС и такъв, който е етнически мюсюлманин, но е безпартиен и затова е качествено по-добър и различен избор. Той трябва да даде пример, а не народът да го подтиква към това. А и бъдещият премиер от ГЕРБ Бойко Борисов би трябвало да носи своята отговорност за доброто или неудачното управление на ключовото в Балканските условия за етническия мир министерство.
Дали Вежди ще позволи осъществяване на спорни идеи като създаването на паметник на Сюлейман паша, дали ще милее за всяка дупка, камък или какъв да е паметен знак, свидетелстващ за корените и традициите на българщината или ще влезе в демагогска полемика за това що е паметник и не значи ли, че паметта може да увековечава и неприятни спомени за част от населението. Ами ако утре уважаван като него гражданин стане министър на просветата и поиска да отпадне Вазов от школските христоматии и часовете по българска литература?
В ЧИСТО ДЕЛОВИ ПЛАН КОЙ Е ВЕЖДИ РАШИДОВ?
Родното място и градът на детството му са Димитровград и Хасково. Кандидатирайки се за депутат от Кърджали, той наблягаше на факта, че е от „тоя край”. Дори упомена факта, че там, на площада пред общината е мястото на паметника на собствената му майка. Вежди е страстен родолюбец от семейно, локално и сега би трябвало да докаже и национално ниво. Само че,един факт е напът да го представи като човек недържащ на думата си. Когато Бареков даде микрофона на човек от публиката, оня възропта, че Рашидов не е платил още обещаните пари за паметника на майка си на общината.
Четем в биографични справки за Вежди неприятното обстоятелство, че остава сирак едва на 10, но се гордее с паметта на майка си, наричана Родопския славей.
Вежди Рашидов е уважаван от болшинството българи, тъй като съвсем удачно се изявява като общественик и заема позиции по политически и социални теми. Въпреки че е етнически турчин, той често критикува върхушката на партията Движение за права и свободи. Това обаче по никакъв начин не снема отговорността от него да бъде на висотата на очакванията на всички българи. Независимо от етническа и верска принадлежност. Защото, поверявайки управлението на културата на човек с естествени кръвни и и религиозни връзки с чужда страна, която не крие претенциите си да дърпа конците в България, било то чрез Доган и ли по други ведоми и неведоми пътища, с инструментите на икономиката, политиката, масите или индивидите, премиерът сигурно възлага твърде сложни отговорности и права на министъра.
Иначе скулпторът е ценен от държавната власт, която по случай петдесетата му годишнина, през май 2002 г го награждава с орден „Стара планина“. Известността и авторитетът му се дължат на тридесетгодишен успешен път в областта на изкуството, илюстрация на който са множеството изложби у на с и в чужбина.
Но и на него не му спестяват одумванията, така, както на Данаилов не простиха прословутото „збогом”.
Ахмед от обед е готов, според Вежди
По повод изказването му против Доган и навика му да пие от обяд, хора от форума, които познават лично Вежди, в типично безпощаден хумористичен дух добавят, че Доган пие от обяд, а той от сабахлента. Дама споделя, че не е виждала Рашидов пък изобщо трезвен. Може би хиперболизира, бедната. А трети запознат си заслужава да бъде цитиран:
„Доган може и да порка от обяд, но Вежди е от сутринта, нека си погледне подпухналата пиянска мутра с червен нос, били сме на съседни маси в кръчма и съм го виждал как поръчва директно бутилка… за да не чака сервитьора за всяка напитка”.
От битово-клюкарското говорене изплува и споменът за 30 ноември 2001 г., когато той бе арестуван за побой над полицай. Пазителят на реда дръзнал да му забрани да паркира на забранено място.
30 ноември 2001 година. Вежди е вляво, а раненият полицай вдясно на снимката
Оттук нататък за Вежди Рашидов народът ще иска да знае не къде е, а накъде е тръгнал. А за разумните българи трябва да стане убеждение и еталон за демократическо разбиране мисленето, че не бива да се отнема вече дадено право, а да се използват методите на висшата дипломация и цивилизовано общуване, за да се спазват конституционните права на всички българи в Р България.
Подобни новини:
Боже пази Майка България от такъв културен министър! Той не се посвени да нападне орган на изпълнителната власт, орган който одговаря за реда и спазването на законите в РБ и то пред столичното кметсво! И как „аджеба“ тоз г-н ще одговаря за културата в България, какъв пример ще дава на хората /сигурно на пиян махленски гамен/. Та нима няма достойни БЪЛГАРИ за този пост?!!!
Родолюбив младежо, научи като начало българския език, а после давай мнение.