В момента се затяга не само финансовата дисциплина, но и тази в почти всички други сфери. Например езиковата. Това е логично, тъй като не може да си добър в нещо, ако като цяло си неграмотен. Така че речевата компетентност не е въпрос само на престиж, а и необходимост от първа ръка за усвояване на останалите науки.

Езиковата култура се добива основно в училище. Въведена е като изпит за кандидатстване в почти всички водещи специалности след седми клас и при постъпване във ВУЗ.

Но какви глупости се говорят за това как се ограмотява човек! Четем, че преподаватели предлагали на скорошна дискусия по темата да не се разграничават българският език и литературата, да са един предмет. И какъв ще е този предмет? Просто така. Днес имам час по езикова култура. Утре пак и така цяла седмица. И в съвсем „омешан” вид я добивам. Като пренебрегвам утвърдени методики, специфики, практики и на принципа на интерактивния вездесъщ метод си помъдрявам неусетно и леко. А това, че стари автори творят на архаичен език, че стилът и маниерът са в разрез със съвременната езикова норма, дали няма да обърка представите на и без това трудно концентриращия се тийн. О, да, те, нафталинените писатели ,трябва да отпаднат. Светът е това, което е днес. Само съвременни автори!!! Но те са им безинтересни, че и повече даже. Може и без литература значи. Само тестове и упражнения, за които набързо се обяснява някакво откъслечно правило и се работи по изключенията.

Така никога в главите на бедните обекти на вечни експерименти няма да има свястна мисъл и читаво знание. Така не се учи наука, а езиковата култура е резултат от точно това. Един продължителен и систематичен процес, осъществяван на основата на теоретични постановки/променящи се, разбира се, но толкова бавно, че да не настъпи хаос в общуването/ и жив контакт с литературни образци. Както и наблюдения върху разговорни, публицистични и пр. практики. Учим се на стилово многообразие, на езиков изказ, съответстващ на всякаква речева ситуация и на всеки, и най-неуловимия нюанс, на мисълта. Това става на основата на преливане методиките и практиките на две взаимосвързани, но не и подлежащи на сливане науки – литературознание и български език. А предметът езикова култура е измислено понятие, особено в училищна възраст. Във ВУЗ-овете може да има такава дисциплина, но студентът има някаква основа по БЕЛ и в този случай надгражда и усъвършенства наученото. А в средното училище вече има предмет ЗИП, който по български език и литература си е ценен само в качеството на допълнителен час, с който седмично те стават 6. Иначе пременяме „Илия пак в тия”.

Но и тук нарочени за учители , участвали услужливо в дискусията, предлагат друг архитъпизъм. Дайте да дадем повече часове по роден език. При 6 за седмица предметът се изучава всеки ден, а в един или два дни и по два часа. Това опира до капацитет на ученическо търпение и нерви дори. Кога и откъде повече от 6 часа седмично роден език и литература?

Единствено Фандъкова е в час, като си отстоява разбирането, че не са необходими повече часове/те са и невъзможни, иначе трябва да се учи в съботно училище/. Нейната логика й подсказва нуждата само от преструктуриране. Но как ли и тя не е разбрала, че е идиотизъм предложението за сливане на българския с литературата. Говори се от хора, които са подели кампания „Бъди грамотен”. Не става само със състезания и псевдонауки. Затова в Англия си пазят етимологичния правопис, който е най-трудният, но който го владее, показва класа и всичко, което произтича от това. Няма нужда да се прилага дидактика и да се заставят мърлячи и невежи да уважават науката. Виж го колко е грамотен/как пише и говори/ и го накажи с презрение и омерзение.

Знаете ли за случай, когато наежена служителка в данъчно се нерви, че не попълваш бланката правилно и когато ти записва адреса, само й казваш, че Санк Петербург се пише с „т”и тя повече не си вдига главата от срам…

За тези, които вярват в световната конспирация пък, интересен е коментарът след статията първоизточник:

„kpandjarova (14.09.2009 г. | 18:32ч.) Позволих си да се пошегувам за тестването на родителите,но реалността е не проето тревожна.Тя е трагична.Проблемите и спада в равнището на езиковата култура са само едно следствие от всичко ,на което България и българското общество бяха подложени през последните двадесет години.Искам да ви предоставя един цитат от апологета на разрухата в постсоциалистическит страни Алън Фостър Дълес първият шеф на ЦРУ:”Ние ще хвърлим всичкото злато на САЩ, цялата сила на САЩ за измамване и оглупяване на хората от социалистическия свят. Незабелязано ще подменим човешките ценности с фалшиви. КАК? Ще намерим единомишленици в тези страни и Русия. Ще разгърнем грандиозна по мащаби разложителна работа, ще изтръгнем социалната същност на литературата, ще насърчаваме автори, които втълпяват в човека култ към секса, насилието, садизма, предателството – тоест безнравствеността. Нужни са писания, осмиващи естествеността и почтеността като архаични отживелици. Простащината, наглостта, лъжата и измамата, пиянството и наркоманията, животинския страх сред хората, безсрамието, доносничеството и още много пороци заложени в човека трябва да се раздвижат. Така ще разклащаме поколение след поколение, ще предизвикваме ерозия и развращаване на младежта. Ще създадем човек с консумативна психика на елементарен потребител. Всичко това ще извършим под девиза: ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ГРАЖДАНСКИТЕ МУ СВОБОДИ”.

А ние вярваме на всичко, колкото трябва, но си знаем, че грамотността е хубаво нещо и който я има или умее за я преподава, заслужава уважение. То пък дисциплинира децата и те като стадо смирени агънца ще попият мъдростта на книгите, учебниците и помагалата по езика ни. Все пак и в Библията пиша: „В началото бе словото”.

И накрая – проверете и себе си тук:

„Бившо гадже на Преслава…”, „Изпитани са пет ученика”. „Готвя се за изпитът по история”. „На дървото свиха гнездо 12 щъркели”.

Подобни новини:

None Found