Това е лицето на една от най – противоречивите и мистични лица на прехода.АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ,бивша барета, после каратист (от бригадата на каратистите, заедно с БАТЕ), после силов застраховател и нагоре по веригата . Не дава интервюта, обикновено е лаконичен и често метафоричен.Алексай многократно е заявявал, че като преподавател в УНСС има право да изказва мнението си публично.Редовен посетител на анонимния сайт „Опасните“, в който работата на ДАНС често бе подлагана на съмнение.

- Г-н Петров, за вас често се говори, но се знае малко.

- Това ли е причината журналистите да ме търсят толкова настоятелно?

- Не само. Може би и защото за около година и половина ДАНС респектира престъпния свят, а и отделни хора от високите етажи на властта. И този респект често се свързва с вашето име.

- Това би поласкало мнозина. Бързам да ви кажа, че зад всяко добро действие стои добре организиран екип. Едно от големите достойнства през последната година и половина, оценявано и от чуждестранните ни партньори, се оказа точно тази екипна форма на работа в ДАНС. А в условията на криза екипността е императив. Вероятно конформистите ще кажат, че това им е познато. Между другото, няма по-големи страшилища от „опитните“ конформисти.

- Независимо от нашата уговорка за разговор, че ще отговаряте в качеството си на преподавател, много мои колеги изразиха съмнение, че интервюто ще се състои с аргумента, че ще се прикриете отново под тайнствеността на службата си. В този смисъл, какво бихте казали за другата страна на медала на сигурността – прозрачността, освен секретността?

- Поставяте голям въпрос, който едва ли може да се изчерпи с кратък коментар и дори с един ваш колега Георги Коритаров решихме да напишем книга точно по тази тема. Дейността на специалните служби в демократичните държави винаги се е намирала в особено деликатно положение, породено от съчетанието на висок обществен интерес, да не кажа любопитство от една страна, и високите изисквания за поверителност и конфиденциалност от друга. Необходимо е да се прави ясно разграничение между нездравия интерес към работата на службите за сигурност, породен от желанието за създаването на медийни сензации, и здравословния граждански контрол. В демократичните държави, към които се числи и България, гражданският контрол на службите за сигурност не подлежи на съмнение. Той обаче трябва да бъде осъществяван само при спазването на определени процедури, които предпазват от изтичане на информация или други вредни последици за успешната работа на съответните служби. За да бъде този контрол ефективен, а не имитационен, е необходимо да има висока степен на доверие в триадата – служби за сигурност, гражданско общество и съответните парламентарни органи.

- Липсва ли такова доверие?

- Ще бъде пресилено да се твърди такова нещо. Но че е подложено на дълбоко съмнение, е сигурно. През изминалите вече 20 години на т.нар. демократични промени не се създаде никакъв „код на взаимоотношенията“ между гражданското общество и медиите. Имаме обаче своя негативен опит по оказването на медиен и политически натиск върху службите за сигурност, а това създава рискове за националната сигурност.В преобладаващата част от случаите медийният натиск е политически или корпоративен. Имам усещането, че голяма част от медиите лесно биват въвличани в кампании, целящи упражняването на натиск върху службите за сигурност в една или друга форма. Надявам се т.нар. нови медии – форуми и блогове да не придобият такива очертания, но не виждам как ще се застраховат срещу подобна опасност. Неясната собственост върху голяма част от медиите създава допълнително рискове от въвличането им в политически или корпоративни кампании за натиск. Медийният и политически натиск създават поне три групи рискове за националната сигурност, свързани с влошаването на психологическата среда в службите, изтичане на класифицирана информация и създаване на чувство за недосегаемост и безнаказаност в престъпните кръгове.В България на службите за сигурност и медиите предстои да извървят дълъг път до създаването на работещи и устойчиви модели на взаимодействие.

- А какво имахте предвид, като казахте органи в парламента?

- За да се постигнат очакваните резултати от службите за сигурност и тези за вътрешен ред, трябва да се разчита не само на доверието на хората, но и на подкрепата на здраво политическо ядро в Народното събрание, в комисиите и сред отделни депутати,които, пренебрегвайки партийните и лични интереси, да застанат безкомпромисно зад целите на сигурността и обществения ред.Това е гаранция за създаване на самочувствие на професионалистите, че конюнктурно и задкулисно вмешателство не може да им попречи да изпълняват принципно задачите си или пък да се притесняват за мястото си заради добре свършена работа.Силата на този своеобразен феномен на несигурност почувствах лично върху себе си и затова имам готовност да опровергая всеки, който го подлага на съмнение. Обществена тайна е колко депутати и по какви причини проявиха интерес към мястото ми в ДАНС, едва след като ДАНС започна първите свои реализации вероятно по „неподходящи обекти или етажи“, а месеци преди това никой не се вълнуваше от моята личност. Не знам дали си дават хората сметка какво се случва на редовия държавен служител, ако неправилно си е „подбрал бандита“.У нас се е развихрил своеобразен частпром в сигурността. Депутати, които трябва да са стожери на сигурността, със своето поведение и действия, я подкопават. Затова хората не вярват в институциите.

- Смятате ли, че в следващият парламент ще се обособи такова ядро, за което говорите?

- Аз лично съм оптимист, което ми помага да гледам на нещата реално и да залагам на доброто начало. Опитвам се да оправдая безотговорното говорене в предизборната кампания. Но е недопустимо говоренето на ангро и с нищо неоправдано самочувствие. Не може да имаш претенции в подреждането на интериора на важни институции и служби, когато разполагаш само със съмнителна компетентност за подреждане единствено на домашен интериор.

- Нека се върнем малко в миналото, когато бе извършен побоят над журналиста Огнян Стефанов. Появиха се версии, че вие сте имали възражения срещу съдържанието на сайта „Опасните“, зад който се твърдеше, че стоят Огнян Стефанов и Младен Мутафчийски?

- Най-жалкото в тази история е, че Огнян Стефанов много добре знае за какво става дума. В миналото съм имал възможност да се включа в хиляди нередни и незаконни неща, но не съм се изкушил и това винаги е било неприемливо за мен. Как можах аз, лошият“ да издържа, а Огнян Стефанов да остави съмнение, че е бил ту с едните, ту с другите? Аз нямам притеснения, че понякога съм създавал впечатление, че съм в другата позиция. Това значи, че съм си изиграл добре ролята. По мой адрес са говорени различни лъжи и са правени много опити да бъда злепоставен даже в чуждестранни посолства. Но година и половина, откакто съм в ДАНС, никой не показа нищо конкретно, освен познатото омаскаряване.

- И все пак не става ясно дали сте имали възражения срещу сайта?

- Не съм имал нищо против сайта, но смятам, че е недостойно да се криеш зад анонимността. В първия момент почти всички ваши колеги застанаха зад Стефанов. Но когато вече бившият му заместник – Александър Иванов, разкри истината за неговото участие, никой от вас не направи един откровен коментар.Журналистическата гилдия не само у нас трябва да си понася отговорността и включително шамарите по неин адрес в такива случаи. Огнян Стефанов многократно загатваше за нашите разговори. Но коректно щеше да бъде, ако беше казал за какво точно сме си говорили.

- Имате ли все пак подозрения кой извърши побоя над Огнян Стефанов?

- Аз съм от хората, които се занимават с версии. Ако си ги споделям, значи не ми е там мястото, където съм сега.

- Появата на сайта дали е била замислена като атака срещу вас?

- Сайтът беше срещу репутацията на ДАНС. Направете си изводите на кого му се е искало ДАНС да е с лоша репутация или може би да спре да работи. На ДАНС се пречеше от самото начало. Агенцията не успя своевременно да се включи в противодействието на корупцията и организираната престъпност и негативните резултати са налице от докладите на Европейската комисия.

- Да се върнем отново на ДАНС. Вярно ли е, че шефът на агенцията Петко Сертов ще стане посланик, а вие ще заемете неговото място?

- В екипната форма на работа става дума за роли, а не за длъжности и постове. Има изисквания за взаимозависимост и взаимозаменяемост. Но засега нито пред мен, нито пред председателя е стоял въпросът за смяна на роли.За успокоение на притеснените – не съм планирал такава позиция в кариерното си развитие. Нямам съмнение, че председателят би добавил стойност на която и да е дипломатическа мисия. Но в този мандат той лично ръководи изпълнението на 5-годишната програма на ДАНС. А в следващия мандат само той може да реши какво да прави.

- Преди дни заведохте дело по повод публикация във в. „Дума“, в която се твърдеше, че сте топлата връзка между Яне Янев и Бойко Борисов, и имате неясен бизнес.

- Не приемам да ми се вменяват несвойствени за мен ангажименти и няма да позволя на никого да окачествява по такъв начин бизнеса ми, който съм осъществявал, и то при условие ,че той е един от най-проверяваните и аз съм доказано изряден данъкоплатец.

- Казахте, че бизнесът ви е един от най-проверяваните. Сигурно имате предвид проверката на доходите ви преди време.

- Въпросът за моите доходи беше повдигнат от депутатката Елеонора Николова. Тази информация тогава беше изнесена на първите страници на някои всекидневници. Защо обаче същите тези всекидневници пропуснаха да отразят резултатите от проверката, направена от комисията „Антимафия“ и НАП?Най-важното в случая е какъв е генезисът на доходите ми. Тогава заявих, че никой не е над закона и всеки може да бъде проверяван. Подготвих 20 папки с документи за всички членове на комисията „Антимафия“, които връчих лично. Доказах, че 97 на сто от доходите ми са от посредничество, свързано с чуждестранни инвестиции. По повод на тази ми дейност в България са инвестирани около 500 млн. лв. чуждестранни капитали.

- Защо се стигна дотам, че за България се говори като за мафиотска държава, което е и акцент в предизборната риторика?

- Колкото и странно да звучи, ще ви отговоря, че в България мафия и мафиоти няма. Има отделни лица и групички с незавидно посредствено ниво на познание за бизнес и политика, които постоянно се опитват да се възползват от различни ситуации и ако им се позволи, успяват да реализират своите престъпни замисли. Голяма част от тези т.нар. мафиоти са измислено създадени от политиците и героизирани и митологизирани от вас – медиите. Ако говорим сериозно за истински престъпници, трябва да ги търсим в политическите среди и това обяснява донякъде предизборната риторика. Обикновено това са хора, на които некадърността не им е позволила да се докоснат до жадувания печалбарски бизнес и затова се борят на всяка цена да се доберат до властта чрез злоупотреби, рекет и манипулации. Когато достигнат онова ниво, което някои определят като мафиотско, ако някой случайно дръзне да им пречи. влиза в действие безотказната машина на тотален медиен, политически и институционален натиск.

- Все пак не можете да отречете, че се извършват и немалко убийства.

- Това не са мафиоти, по-скоро мафията може да се разглежда като синоним на корупцията. Това е крайна форма на конкурентна борба за позиция в нивата на престъпния свят. Не приемам тезата „добре е, че те се избиват“. Колкото по-ожесточена става тази битка, толкова повече се развихря чувството за безнаказаност и се засилва вероятността тя да се пренесе и на други нива. Може, разбира се, организираната престъпност да бъде ограничена в поносими граници. Подкрепям разбирането, че неорганизирана престъпност, особено в условията на криза, е по-лошият феномен, защото засяга обикновения човек.

- Какво според вас се случва в МВР?

- Не очаквайте, че ще откриете в мен поредния „специалист“, който ще си позволи с демонстрирана лекота да прави безотговорни диагнози, още повече, когато липсват здравословни рецепти, особено в протичащата предизборна кампания.До момента не съм забелязал, освен с малки изключения, сериозни намерения дейността на МВР да се изведе в национален приоритет, особено в условията на финансово-икономическа криза. Не зная кой пореден доклад на европейските партньори трябва да ни напомни, че това е крайна необходимост. Това е от една страна. От друга -преди всичко останало трябва да се осигури обществен ред и спокойно ежедневие на хората.

- Как ще коментирате полицейските протести, включително и погребалния ковчег на МВР?

- Само като проява на голям кураж. Ако тази проявена смелост се насочи срещу престъпността, със сигурност служителите на МВР и хората ще си отдъхнат с облекчение.

- А какво мислите за девоенизирането на МВР и ДАНС?

- Това е труден въпрос. Споделям притеснението, че успоредно с този процес може да се девоенизира и дисциплината в системите. От друга страна, не съм противник на идеята за гражданското им преобразуване, стига това да не остане в рамките на добрите намерения. От позицията си на човек, който е участвал в редица граждански и неправителствени организации, смятам, че все още предстои на държавните структури да направят първи стъпки за реални взаимоотношения и взаимодействие с недържавните организации.

- А само отвън ли е привнесена според вас кризата?

- Всяка криза, независимо от характера и мащаба й, се поражда от въздействия отвън. Няма значение дали въздействието е от ипотечната криза в Америка, от газта в Русия или от дълбокия сняг. Въпросът е каква е реакцията отвътре. Препоръката да очакваме трендове на поведение на големите държави и впоследствие да се 7 ориентираме, за мен донякъде е вариант на пасивно поведение. Някои смятат, че основно трябва да реагира държавата. За пореден път ще кажа, че държавата е абстрактно понятие и само ако става дума за държавни институции, то тогава държавата придобива реални измерения и е гаранция за своите граждани. Други настояват за реакция от бизнеса. Всъщност необходима ни е адекватна реакция, синхронизирана между едните и другите, но категоричното ми мнение е, че бизнесът е водещ, а държавните институции имат ангажимента да осигурят средства за неговото развитие. Но и при едните, и при другите – най-важни са хората – по-предприемчиви при едните, по-отговорни при другите.

- Темата за агентите винаги е била актуална. Какво е вашето мнение?

- Агент буквално означава представител на сигурността. Като ранг в момента съм такъв. Такова отношение на хората към сигурността трябва да се разглежда като активна гражданска позиция. Разкриването на сложни престъпления е невъзможно без експертизата на специалистите. Не е задължително, както често си представят хората, такова партньорство да има формален характер. Сигурно няма да е новина, ако ви кажа. че в друг период в ДС на най-ценните експерти едва ли са поставяли т. нар. картончета. Не разбирам защо в този прословут период трябва да се осъжда сътрудничеството на хора, които са допринасяли за сигурността на държавата. Разбира се, не приемам случаите, когато си се възползвал от тази позиция да съсипваш човешки съдби или да надничаш под юрганите на съседа. Специално аз в онова време съм работил само и единствено в отряда за борба с тероризма.

- Наред с всичко друго вие сте доцент и преподавате системи за сигурност. Защо е толкова важна тази дейност за вас?

- Материята е жизненоважна навсякъде в съвременния свят. Общуването с младите те държи нащрек.

- За вас може да се каже, че сте една от най-мистичните фигури в държавата. Съзнателно ли държите на тази мистериозност?

- Дали вие, журналистите, не я създавате и защо?

Подобни новини:

None Found